Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
Molitev za ubozega, ko je v stiski in pred Gospoda izliva premišljevanje svoje. Gospod, čuj molitev mojo, in vpitje moje pridi do tebe.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Ne skrivaj mi obličja svojega, ko sem v stiski; nagni mi uho svoje, ko kličem; naglo me usliši.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
Ker ginejo kakor dim dnevi moji; in kosti moje se sušé kakor pogorišče.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Zadeto vene kakor trava srce moje, ker pozabljam použivati svojo jed.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
Od glasú zdihovanja mojega drži se kost moja mojega mesa.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
Podoben sem pelikanu v puščavi; kakor sova sem v podrtinah.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
Vedno sem podoben samotnemu vrabcu na strehi.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
Ves dan me sramoté sovražniki moji; zoper mene divjajoč prisezajo pri meni.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Ker pepel jem kakor kruh; in pijače svoje mešam z jokom.
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
Zaradi nevolje tvoje in srdite jeze tvoje; ker vzdignil si me in vrgel me na tla.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
Dnevi moji so podobni senci, ki se je nagnila; in jaz sem se posušil kakor trava.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
Ti pa, Gospod, ostajaš vekomaj, in spomin tvoj od roda do roda.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Ti bodeš vstal in usmilil se Sijona, ker čas je storiti mu milost, ker prišel je čas določeni,
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
Ko se naj hlapci tvoji veselé njegovega kamenja, in milost storé njegovemu prahu;
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
Da česté narodi ime Gospodovo, in vsi kralji zemlje čast tvojo.
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
Ko bode Gospod zidal Sijon in prikazal se v časti svoji,
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
Ozrl se bode v nazega molitev, in ne bode zametal njih molitve.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
Zapiše se naj to naslednjemu rodu, da ljudstvo poživljeno hvali Gospoda.
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
Ker pogledal bode z višave svetosti svoje Gospod, ozrl se z nebés na zemljo.
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
Da usliši jetnika zdihovanje, da oprosti njé, ki se že izdajajo smrti;
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
Da oznanjajo na Sijonu ime Gospodovo, in hvalo njegovo v Jeruzalemu,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
Ko se zbirajo ljudstva in kralji čestit Gospoda.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
Pobija sicer na tem poti moči moje, dnî moje krajša,
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
Ali govorim: Bog moj mogočni, ne vzemi me v sredi mojih dnî; skozi vse rodove so dnevi tvoji,
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
Predno si ustanovil zemljo, in so bila nebesa delo tvojih rok;
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
Tisto bode prešlo, ti pa ostaneš; tisto, pravim, vse postara se kakor oblačilo; kakor obleko jih izpremeniš in izpremené se.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
Ti pa si isti, in let tvojih ni konca.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Sinovi hlapcev tvojih bodo prebivali, in njih seme se utrdi pred teboj.
