< Псалми 102 >

1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
Oração do aflito, quando ele se viu desfalecido, e derramou sua súplica diante do SENHOR: Ó SENHOR, ouve minha oração; e que meu clamor chegue a ti.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Não escondas de mim o teu rosto no dia da minha angústia; inclina a mim teu ouvidos; no dia em que eu clamar, apressa-te para me responder.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
Porque os meus dias têm se desfeito como fumaça; e meus ossos se têm se queimado como [n] um forno.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Meu coração, tal como a erva, está tão ferido e seco, que me esqueci de comer meu pão.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
Por causa da voz do meu gemido, meus ossos têm se grudado à minha carne.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
Estou semelhante a uma ave no deserto, estou como uma coruja num lugar desabitado.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
Fico alerta e estou como um pardal solitário sobre o telhado.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
Os meus inimigos me insultam o dia todo; os que me odeiam juram [maldições] contra mim.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Porque estou comendo cinza como [se fosse] pão, e misturo minha bebida com lágrimas,
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
Por causa de tua irritação e tua ira; porque tu me levantaste e me derrubaste.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
Meus dias [têm sido] como a sombra, que declina; e eu estou secando como a erva.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
Porém tu, SENHOR, permaneces para sempre; e tua lembrança [continua] geração após geração.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Tu te levantarás, e terás piedade de Sião; porque chegou o tempo determinado para se apiedar dela.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
Pois os teus servos se agradam de suas pedras, e sentem compaixão do pó de suas [ruínas].
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
Então as nações temerão o nome do SENHOR; e todos os reis da terra [temerão] a tua glória;
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
Quando o SENHOR edificar a Sião, [e] aparecer em sua glória;
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
E der atenção à oração do desamparado, e não desprezar sua oração.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
Isto será escrito para a geração futura; e o povo que for criado louvará ao SENHOR;
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
Porque ele olhará desde o alto de seu santuário; o SENHOR olhará desde os céus para a terra,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
Para ouvir o gemido dos prisioneiros; para soltar aos sentenciados à morte.
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
Para eles anunciarem o nome do SENHOR em Sião, e seu louvor em Jerusalém.
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
Quando os povos se reunirem, e os reinos, para servirem ao SENHOR.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
Ele abateu minha força no caminho; abreviou os meus dias.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
Eu dizia: Meu Deus, não me leves no meio dos meus dias; teus anos são [eternos], geração após geração.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
Desde muito antes fundaste a terra; e os céus são obra de tuas mãos.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
Eles se destruirão, porém tu permanecerás; e todos eles como vestimentas se envelhecerão; como roupas tu os mudarás, e serão mudados.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
Porém tu és o mesmo; e teus anos nunca se acabarão.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Os filhos de teus servos habitarão [seguros], e a semente deles será firmada perante ti.

< Псалми 102 >