Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
Bēdu cilvēka lūgšana, kad tas ir noskumis un savas žēlabas izgāž Tā Kunga priekšā. Ak Kungs, klausi manu lūgšanu, un mana saukšana lai nāk pie Tevis.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Neapslēp Savu vaigu priekš manis, atgriez Savu ausi pie manis bēdu laikā; tai dienā, kad es saucu, paklausi mani drīz.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
Jo manas dienas ir iznīkušas kā dūmi, un mani kauli ir izdeguši kā pagale.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Mana sirds ir sasista un izkaltusi kā zāle, tā ka es aizmirstu pat savu maizi ēst.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
Mani kauli līp pie manas miesas no kaukšanas un nopūšanās.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
Es esmu tā kā dumpis tuksnesī, es esmu kā apogs (pūce) izpostītās vietās.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
Es esmu nomodā un tāpat kā vientulis putns uz jumta.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
Mani ienaidnieki mani nievā cauru dienu; kas pret mani trako, tie mani dara par lāsta vārdu.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Jo es ēdu pelnus kā maizi un sajaucu savu dzērienu ar asarām,
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
Tavas bardzības un dusmības pēc, jo Tu mani esi pacēlis un atkal nogāzis.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
Manas dienas ir kā ēna pavakarē, un es kalstu kā zāle.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
Bet Tu, Kungs, paliec mūžīgi un Tava piemiņa līdz radu radiem.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Kaut Tu celtos un apžēlotos par Ciānu, jo jau ir laiks par viņu apžēloties, jo tas nospriestais laiks ir atnācis.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
Jo Tavi kalpi mīļo viņas akmeņus un žēlojās, ka tā guļ pīšļos.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
Tad pagāni bīsies Tā Kunga Vārdu, un visi ķēniņi virs zemes Tavu godību,
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
Kad Tas Kungs Ciānu uztaisīs un parādīsies Savā godībā.
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
Viņš griežas pie bēdu ļaužu lūgšanas un nenicina pielūgšanu.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
Lai tas top uzrakstīts pēcnākamiem, un tie ļaudis, kas vēl taps radīti, slavēs To Kungu.
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
Jo Viņš skatās no Sava svēta augstuma, Tas Kungs lūko no debesīm uz zemi,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
Ka Viņš dzird cietumnieku nopūšanos un atsvabina nāves bērnus;
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
Ka Tā Kunga vārds top sludināts Ciānā un Viņa slava Jeruzālemē,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
Kad tautas sapulcējās kopā un valstis, Tam Kungam kalpot.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
Bet Viņš ir pazemojis ceļā manu spēku un paīsinājis manas dienas.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
Es saku: mans Dievs, neņem mani nost pusmūžā. Tavi gadi paliek līdz radu radiem.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
Senlaikus Tu esi nodibinājis zemi, un debesis ir Tavu roku darbs.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
Tās zudīs, bet Tu pastāvēsi; tās sadils visas, kā drēbes; Tu tās pārvērtīsi kā drānas, un tās pārvērtīsies;
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
Bet Tu palieci tas pats, un Tavi gadi nebeigsies.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Tavu kalpu bērni paliks, un viņu dzimums būs pastāvīgs Tavā priekšā.
