Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
Oratio pauperis, cum anxius fuerit, et in conspectu Domini effuderit precem suam. Domine exaudi orationem meam: et clamor meus ad te veniat.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Non avertas faciem tuam a me: in quacumque die tribulor, inclina ad me aurem tuam. In quacumque die invocavero te, velociter exaudi me.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
Quia defecerunt sicut fumus dies mei: et ossa mea sicut cremium aruerunt.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Percussus sum ut fœnum, et aruit cor meum: quia oblitus sum comedere panem meum.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
A voce gemitus mei adhæsit os meum carni meæ.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
Similis factus sum pellicano solitudinis: factus sum sicut nycticorax in domicilio.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
Vigilavi, et factus sum sicut passer solitarius in tecto.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
Tota die exprobrabant mihi inimici mei: et qui laudabant me adversum me iurabant.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Quia cinerem tamquam panem manducabam, et potum meum cum fletu miscebam.
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
A facie iræ et indignationis tuæ: quia elevans allisisti me.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
Dies mei sicut umbra declinaverunt: et ego sicut fœnum arui.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
Tu autem Domine in æternum permanes: et memoriale tuum in generationem et generationem.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Tu exurgens misereberis Sion: quia tempus miserendi eius, quia venit tempus.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
Quoniam placuerunt servis tuis lapides eius: et terræ eius miserebuntur.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
Et timebunt Gentes nomen tuum Domine, et omnes reges terræ gloriam tuam.
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
Quia ædificavit Dominus Sion: et videbitur in gloria sua.
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
Respexit in orationem humilium: et non sprevit precem eorum.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
Scribantur hæc in generatione altera: et populus, qui creabitur, laudabit Dominum:
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
Quia prospexit de excelso sancto suo: Dominus de cælo in terram aspexit:
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
Ut audiret gemitus compeditorum: ut solveret filios interemptorum:
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
Ut annuncient in Sion nomen Domini: et laudem eius in Ierusalem.
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
In conveniendo populos in unum, et reges ut serviant Domino.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
Respondit ei in via virtutis suæ: Paucitatem dierum meorum nuncia mihi.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
Ne revoces me in dimidio dierum meorum: in generationem et generationem anni tui.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
Initio tu Domine terram fundasti: et opera manuum tuarum sunt cæli.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
Ipsi peribunt, tu autem permanes: et omnes sicut vestimentum veterascent. Et sicut opertorium mutabis eos, et mutabuntur:
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
tu autem idem ipse es, et anni tui non deficient.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Filii servorum tuorum habitabunt: et semen eorum in sæculum dirigetur.
