Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
Preghiera dell’afflitto quand’è abbattuto e spande il suo lamento dinanzi all’Eterno. Deh ascolta la mia preghiera, o Eterno, e venga fino a te il mio grido!
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Non mi nasconder la tua faccia nel dì della mia distretta; inclina a me il tuo orecchio; nel giorno che io grido, affrettati a rispondermi.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
Poiché i miei giorni svaniscono come fumo, e le mie ossa si consumano come un tizzone.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Colpito è il mio cuore come l’erba, e si è seccato; perché ho dimenticato perfino di mangiare il mio pane.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
A cagion della voce dei miei gemiti, le mie ossa s’attaccano alla mia carne.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
Son simile al pellicano del deserto, son come il gufo de’ luoghi desolati.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
Io veglio, e sono come il passero solitario sul tetto.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
I miei nemici m’oltraggiano ogni giorno; quelli che son furibondi contro di me si servon del mio nome per imprecare.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Poiché io mangio cenere come fosse pane, e mescolo con lagrime la mia bevanda,
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
a cagione della tua indignazione e del tuo cruccio; poiché m’hai levato in alto e gettato via.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
I miei giorni son come l’ombra che s’allunga, e io son disseccato come l’erba.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
Ma tu, o Eterno, dimori in perpetuo, e la tua memoria dura per ogni età.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Tu ti leverai ed avrai compassione di Sion, poiché è tempo d’averne pietà; il tempo fissato è giunto.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
Perché i tuoi servitori hanno affezione alle sue pietre, ed hanno pietà della sua polvere.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
Allora le nazioni temeranno il nome dell’Eterno, e tutti i re della terra la tua gloria,
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
quando l’Eterno avrà riedificata Sion, sarà apparso nella sua gloria,
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
avrà avuto riguardo alla preghiera dei desolati, e non avrà sprezzato la loro supplicazione.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
Questo sarà scritto per l’età a venire, e il popolo che sarà creato loderà l’Eterno,
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
perch’egli avrà guardato dall’alto del suo santuario; dal cielo l’Eterno avrà mirato la terra
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
per udire i gemiti de’ prigionieri, per liberare i condannati a morte,
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
affinché pubblichino il nome dell’Eterno in Sion e la sua lode in Gerusalemme,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
quando i popoli e i regni si raduneranno insieme per servire l’Eterno.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
Egli ha abbattuto le mie forze durante il mio cammino; ha accorciato i miei giorni.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
Io ho detto: Dio mio, non mi portar via nel mezzo dei miei giorni; i tuoi anni durano per ogni età.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
Tu fondasti ab antico la terra, e i cieli son l’opera delle tue mani.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
Essi periranno, ma tu rimani; tutti quanti si logoreranno come un vestito; tu li muterai come una veste e saranno mutati.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
Ma tu sei sempre lo stesso, e gli anni tuoi non avranno mai fine.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
I figliuoli de’ tuoi servitori avranno una dimora, e la loro progenie sarà stabilita nel tuo cospetto.
