Псалми 102

1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

Preghiera di un afflitto che è stanco e sfoga dinanzi a Dio la sua angoscia. Signore, ascolta la mia preghiera, a te giunga il mio grido.

2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

Non nascondermi il tuo volto; nel giorno della mia angoscia piega verso di me l'orecchio. Quando ti invoco: presto, rispondimi.

3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

Si dissolvono in fumo i miei giorni e come brace ardono le mie ossa.

4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

Il mio cuore abbattuto come erba inaridisce, dimentico di mangiare il mio pane.

5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

Per il lungo mio gemere aderisce la mia pelle alle mie ossa.

6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

Sono simile al pellicano del deserto, sono come un gufo tra le rovine.

7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

Veglio e gemo come uccello solitario sopra un tetto.

8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

Tutto il giorno mi insultano i miei nemici, furenti imprecano contro il mio nome.

9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

Di cenere mi nutro come di pane, alla mia bevanda mescolo il pianto,

10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил

davanti alla tua collera e al tuo sdegno, perché mi sollevi e mi scagli lontano.

11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.

I miei giorni sono come ombra che declina, e io come erba inaridisco.

12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

Ma tu, Signore, rimani in eterno, il tuo ricordo per ogni generazione.

13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

Tu sorgerai, avrai pietà di Sion, perché è tempo di usarle misericordia: l'ora è giunta.

14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

Poiché ai tuoi servi sono care le sue pietre e li muove a pietà la sua rovina.

15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

I popoli temeranno il nome del Signore e tutti i re della terra la tua gloria,

16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

quando il Signore avrà ricostruito Sion e sarà apparso in tutto il suo splendore.

17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

Egli si volge alla preghiera del misero e non disprezza la sua supplica.

18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

Questo si scriva per la generazione futura e un popolo nuovo darà lode al Signore.

19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,

Il Signore si è affacciato dall'alto del suo santuario, dal cielo ha guardato la terra,

20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;

per ascoltare il gemito del prigioniero, per liberare i condannati a morte;

21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

perché sia annunziato in Sion il nome del Signore e la sua lode in Gerusalemme,

22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

quando si aduneranno insieme i popoli e i regni per servire il Signore.

23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

Ha fiaccato per via la mia forza, ha abbreviato i miei giorni.

24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;

Io dico: Mio Dio, non rapirmi a metà dei miei giorni; i tuoi anni durano per ogni generazione.

25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.

In principio tu hai fondato la terra, i cieli sono opera delle tue mani.

26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

Essi periranno, ma tu rimani, tutti si logorano come veste, come un abito tu li muterai ed essi passeranno.

27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

Ma tu resti lo stesso e i tuoi anni non hanno fine.

28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.

I figli dei tuoi servi avranno una dimora, resterà salda davanti a te la loro discendenza.