Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
Gebet für einen Elenden, wenn er verzagt vor dem Herrn seine Klage ausschüttet. Herr! Höre mein Gebet, und laß mein Rufen zu Dir kommen!
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Verbirg Dein Antlitz nicht vor mir! Neig her zu mir Dein Ohr an meinem Trübsalstage! Erhöre schnell mich, wenn ich rufe!
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
Denn meine Tage schwinden hin wie Rauch; dem Feuer gleich ist mein Gebein verbrannt.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Mein Herz ist dürr, versengt wie Gras; mein täglich Brot vergesse ich zu essen.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
Vor meinem lauten Seufzen klebt mein Gebein im Leib zusammen.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
Dem Pelikan der Wüste gleiche ich, und Eulen in Ruinen bin ich gleich geworden.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
Beim Wachen bin ich wie ein Vöglein, das einsam auf dem Dache weilt.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
Mich höhnen täglich meine Feinde, und die mich reizen, nehmen mich zum Fluchen.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Denn Asche esse ich wie Brot und mische meinen Trank mit Tränen
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
vor Deinem Zorne, Deinem Grimm, wenn Du mich aufhebst und zu Boden wirfst.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
Dem langen Schatten gleichen meine Tage; wie Gras verdorre ich.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
Doch Du, Herr, thronest ewiglich; Dein Name dauert für und für.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Du solltest Dich erheben, Dich Sions wieder zu erbarmen. Ihm Gnade zu erweisen, ist es Zeit; denn die bestimmte Frist ist da.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
So gerne haben Deine Knechte seine Steine und hängen selbst an seinem Schutt in Liebe.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
Die Heiden fürchten dann des Herrn Namen und alle Könige der Erde Deine Herrlichkeit. -
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
Erbaut dem Herrn von neuem Sion und zeigt er sich in seinem Herrschertum,
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
und achtet auf der Nackten Flehen, verschmäht er nimmer ihr Gebet,
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
dann schreibe man dies für die Nachwelt auf, damit ein neugeschaffen Volk den Herrn lobpreise!
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
Von seiner heiligen Höhe schaue er herab; der Herr vom Himmel auf die Erde blicke,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
um der Gefangenen Gestöhn zu hören, des Todes Kinder zu befreien!
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
Dann künden sie des Herren Ruhm in Sion und zu Jerusalem sein Lob,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
wenn sich die Völker allzumal versammeln und Königreiche, um dem Herrn zu dienen. -
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
Ermattet bin ich auf dem Weg; verkürzt sind meine Tage.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
Drum flehe ich: "Mein Gott! Nimm mich nicht weg in meiner Tage Hälfte! Du, dessen Jahre Ewigkeiten währen."
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
Die Erde, die Du einst gegründet, der Himmel, Deiner Hände Werk,
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
sie schwinden hin, Du aber bleibst. Sie all veralten wie ein Kleid; Du wechselst sie wie ein Gewand. Und wechseln sie,
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
so bleibst Du doch derselbe, und Deine Jahre enden nicht.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
So mögen auch die Kinder Deiner Knechte bleiben, ihr Stamm, solang Du selber bist!
