Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
Éternel, écoute ma prière, et que mon cri parvienne jusqu'à toi!
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Ne me cache point ta face; au jour de ma détresse, incline vers moi ton oreille; au jour que je t'invoque, hâte-toi, réponds-moi!
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
Car mes jours s'en vont comme la fumée, et mes os sont brûlés comme un foyer.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Mon cœur a été frappé, et s'est desséché comme l'herbe; tellement que j'ai oublié de manger mon pain.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
A force de crier en gémissant, mes os sont attachés à ma chair.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
Je ressemble au pélican du désert; je suis comme la chouette des masures.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
Je veille, et je suis semblable à un passereau solitaire sur le toit.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
Tous les jours mes ennemis m'outragent, et mes adversaires en fureur jurent par mon nom.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Car j'ai mangé la cendre comme le pain, et j'ai mêlé ma boisson de pleurs,
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
A cause de ton indignation et de ton courroux; car tu m'as enlevé et jeté au loin.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
Mes jours sont comme l'ombre à son déclin, et je deviens sec comme l'herbe.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
Mais toi, Éternel, tu règnes à perpétuité, et ta mémoire dure d'âge en âge.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Tu te lèveras, tu auras compassion de Sion; car il est temps d'en avoir pitié; car le moment est venu.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
Car tes serviteurs sont affectionnés à ses pierres, et ils ont pitié de sa poussière.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
Alors les peuples craindront le nom de l'Éternel, et tous les rois de la terre, ta gloire;
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
Quand l'Éternel aura rebâti Sion, qu'il aura paru dans sa gloire,
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
Qu'il aura écouté la requête des désolés, et n'aura pas dédaigné leur supplication.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
Cela sera écrit pour la génération à venir; et le peuple qui sera créé, louera l'Éternel.
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
Parce qu'il aura regardé du lieu élevé de sa sainteté, et que des cieux l'Éternel aura jeté les yeux sur la terre,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
Pour entendre les gémissements des captifs, pour délivrer ceux qui sont voués à la mort;
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
Afin qu'on célèbre en Sion le nom de l'Éternel, et sa louange dans Jérusalem,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
Quand tous les peuples s'assembleront, et tous les royaumes, pour servir l'Éternel.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
Il a abattu ma force en chemin; il a abrégé mes jours.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
J'ai dit: Mon Dieu, ne m'enlève pas au milieu de mes jours. Tes années sont d'âge en âge.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
Tu as jadis fondé la terre, et les cieux sont l'ouvrage de tes mains.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
Ils périront, mais toi tu subsisteras; ils vieilliront tous comme un vêtement; tu les changeras comme un habit, et ils seront changés.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
Mais toi, tu es toujours le même, et tes années ne finiront point.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Les enfants de tes serviteurs habiteront en repos, et leur postérité sera affermie devant toi.
