Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
Prière de l'affligé étant dans l'angoisse, et répandant sa plainte devant l'Eternel. Eternel! écoute ma prière, et que mon cri vienne jusqu’à toi.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Ne cache point ta face arrière de moi; au jour que je suis en détresse, prête l'oreille à ma requête; au jour que je t'invoque, hâte-toi, réponds-moi.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
Car mes jours se sont évanouis comme la fumée, et mes os sont desséchés comme un foyer.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Mon cœur a été frappé, et est devenu sec comme l'herbe, parce que j'ai oublié de manger mon pain.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
Mes os sont attachés à ma chair, à cause de la voix de mon gémissement.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
Je suis devenu semblable au cormoran du désert; et je suis comme la chouette des lieux sauvages.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
Je veille, et je suis semblable au passereau, qui est seul sur le toit.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
Mes ennemis me disent tous les jours des outrages, et ceux qui sont furieux contre moi, jurent contre moi.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Parce que j'ai mangé la cendre comme le pain, et que j'ai mêlé ma boisson de pleurs.
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
A cause de ta colère et de ton indignation: parce qu'après m'avoir élevé bien haut, tu m'as jeté par terre.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
Mes jours sont comme l'ombre qui décline, et je deviens sec comme l'herbe.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
Mais toi, ô Eternel! tu demeures éternellement, et ta mémoire est d'âge en âge.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Tu te lèveras, [et] tu auras compassion de Sion; car il est temps d'en avoir pitié, parce que le temps assigné est échu.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
Car tes serviteurs sont affectionnés à ses pierres, et ont pitié de sa poudre.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
Alors les nations redouteront le Nom de l’Eternel, et tous les Rois de la terre, ta gloire.
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
Quand l'Eternel aura édifié Sion; quand il aura été vu en sa gloire;
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
Quand il aura eu égard à la prière du désolé, et qu'il n'aura point méprisé leur supplication.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
Cela sera enregistré pour la génération à venir, le peuple qui sera créé louera l'Eternel,
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
De ce qu'il aura jeté la vue du haut lieu de sa sainteté, et que l'Eternel aura regardé des cieux en la terre,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
Pour entendre le gémissement des prisonniers, [et] pour délier ceux qui étaient dévoués à la mort;
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
Afin qu'on annonce le Nom de l’Eternel dans Sion, et sa louange dans Jérusalem;
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
Quand les peuples se seront joints ensemble et les Royaumes aussi, pour servir l'Eternel.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
Il a abattu ma force en chemin, il a abrégé mes jours.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
J'ai dit: mon Dieu, ne m'enlève point au milieu de mes jours! Tes ans [durent] d'âge en âge.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
Tu as jadis fondé la terre, et les cieux sont l'ouvrage de tes mains.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
Ils périront, mais tu seras permanent, et eux tous s'envieilliront comme un vêtement; tu les changeras comme un habit, et ils seront changés.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
Mais toi, [tu es toujours] le même; et tes ans ne seront jamais achevés.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Les enfants de tes serviteurs habiteront [près de toi], et leur race sera établie devant toi.
