Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
Kurjan rukous, kun hän on näännyksissä ja vuodattaa valituksensa Herran eteen. Herra, kuule minun rukoukseni, ja minun huutoni tulkoon sinun eteesi.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Älä peitä minulta kasvojasi, kun minulla on ahdistus, kallista korvasi minun puoleeni. Kun minä huudan, riennä ja vastaa minulle.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
Sillä minun päiväni ovat haihtuneet kuin savu, ja minun luitani polttaa niinkuin ahjossa.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Sydämeni on paahtunut ja kuivunut kuin ruoho, sillä minä unhotan syödä leipääni.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
Äänekkäästä vaikerruksestani minun luuni tarttuvat minun nahkaani.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
Minä olen kuin pelikaani erämaassa, olen kuin huuhkaja raunioissa.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
Minä olen uneton, olen kuin yksinäinen lintu katolla.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
Kaiken päivää viholliseni minua häpäisevät; ne, jotka riehuvat minua vastaan, kiroavat minun nimeni kautta.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Sillä minä syön tuhkaa kuin leipää ja sekoitan juomani kyyneleillä
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
sinun vihasi ja kiivastuksesi tähden, sillä sinä olet nostanut minut ylös ja viskannut pois.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
Minun päiväni ovat kuin pitenevä varjo, ja minä kuivun kuin ruoho.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
Mutta sinä, Herra, hallitset iankaikkisesti, sinun muistosi pysyy polvesta polveen.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Nouse ja armahda Siionia, sillä aika on tehdä sille laupeus ja määrähetki on tullut.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
Sillä sen kivet ovat sinun palvelijoillesi rakkaat, ja sen soraläjiä heidän on sääli.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
Silloin pakanat pelkäävät Herran nimeä ja kaikki maan kuninkaat sinun kunniaasi,
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
kun Herra rakentaa Siionin ja ilmestyy kunniassansa,
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
kun hän kääntyy niiden rukouksen puoleen, jotka ovat kaikkensa menettäneet, eikä enää heidän rukoustansa hylkää.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
Tämä kirjoitettakoon tulevalle polvelle, ja kansa, joka vastedes luodaan, on kiittävä Herraa,
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
että hän katseli pyhästä korkeudestaan, että Herra katsoi taivaasta maahan,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
kuullaksensa vankien huokaukset, vapauttaaksensa kuoleman lapset,
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
jotta Siionissa julistettaisiin Herran nimeä ja hänen ylistystänsä Jerusalemissa,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
kun kaikki kansat kokoontuvat yhteen, ja valtakunnat, palvelemaan Herraa.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
Hän on lannistanut matkalla minun voimani, on lyhentänyt minun päiväni.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
Minä sanon: Jumalani, älä tempaa minua pois kesken ikääni; sinun vuotesi kestävät suvusta sukuun.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
Muinoin sinä perustit maan, ja taivaat ovat sinun käsialasi.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
Ne katoavat, mutta sinä pysyt, ne vanhenevat kaikki kuin vaate; sinä muutat ne, niinkuin vaatteet muutetaan, ja ne muuttuvat.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
Mutta sinä pysyt samana, eivätkä sinun vuotesi lopu.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Sinun palvelijaisi lapset saavat asua turvassa, ja heidän jälkeläisensä pysyvät sinun edessäsi.
