Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
Raadollisen rukous, kuin hän murheissansa on, ja valituksensa Herran eteen vuodattaa. Herra, kuule minun rukoukseni, ja anna minun huutoni tykös tulla!
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Älä kasvojas minulta peitä hädässä: kallista korvas minun puoleeni; koska minä sinua rukoilen, niin kuule pian minun rukoukseni.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
Sillä minun päiväni ovat kuluneet niinkuin savu, ja minun luuni ovat poltetut niinkuin kekäle.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Minun sydämeni on lyöty ja kuivettunut niinkuin heinä, niin että minä myös unohdan leipäni syödä.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
Minun luuni tarttuvat lihaani huokauksestani.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
Minä olen niinkuin ruovonpäristäjä korvessa: minä olen niinkuin hyypiä hävitetyissä kaupungeissa.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
Minä valvon, ja olen niinkuin yksinäinen lintu katon päällä.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
Joka päivä häpäisevät viholliseni minua, ja jotka minua syljeskelevät, vannovat minun kauttani.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Sillä minä syön tuhkaa niinkuin leipää, ja sekoitan juomani itkulla,
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
Sinun uhkaukses ja vihas tähden, ettäs minun nostanut olet ja paiskannut maahan.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
Minun päiväni ovat kuluneet niinkuin varjo, ja minä kuivetun niinkuin ruoho.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
Mutta sinä, Herra, pysyt ijankaikkisesti, ja sinun muistos sukukunnasta sukukuntaan.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Nouse siis ja armahda Zionia; sillä aika on häntä armahtaa, ja aika on tullut.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
Sillä sinun palvelias halajavat sitä rakentaa, ja näkisivät mielellänsä, että hänen kivensä ja kalkkinsa valmiit olisivat,
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
Että pakanat Herran nimeä pelkäisivät, ja kaikki kuninkaat maan päällä sinun kunniaas.
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
Kuin Herra rakentaa Zionin, niin hän nähdään kunniassansa.
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
Hän kääntää itsensä hyljättyjen rukouksen puoleen, ja ei katso heidän rukoustansa ylön.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
Se pitää kirjoitettaman tulevaisille sukukunnille, ja se kansa, joka luodaan, pitää kiittämän Herraa.
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
Sillä hän katselee pyhästä korkeudestansa: Herra näkee taivaasta maan päälle,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
Että hän kuulee vankein huokaukset, ja kirvoittaa kuoleman lapset;
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
Että he saarnaavat Herran nimeä Zionissa, ja hänen kiitostansa Jerusalemissa,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
Koska kansat ynnä kokoontuvat, ja valtakunnat, Herraa palvelemaan.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
Hän nöyryyttää tiellä minun voimani: hän lyhentää minun päiväni.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
Minä sanoin: minun Jumalani, älä minua ota pois keski-ijässäni: sinun ajastaikas pysyvät suvusta sukuun.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
Sinä olet muinen maan perustanut, ja taivaat ovat sinun käsialas.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
Ne katoovat, mutta sinä pysyt: ne kaikki vanhenevat niinkuin vaate: ne muuttuvat niinkuin vaate, koska sinä heitä muuttelet.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
Mutta sinä pysyt niinkuin sinä olet, ja sinun vuotes ei lopu.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Sinun palveliais lapset pysyvät ja heidän sikiänsä sinun edessäs menestyvät.
