Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
A Prayer of the afflicted, when he is overwhelmed, and poureth out his complaint before the LORD. Hear my prayer, O LORD, and let my cry come to thee.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Hide not thy face from me in the day [when] I am in trouble; incline thy ear to me: in the day [when] I call, answer me speedily.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
For my days are consumed like smoke, and my bones are burned as an hearth.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
My heart is smitten, and withered like grass; so that I forget to eat my bread.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
By reason of the voice of my groaning, my bones cleave to my skin.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
I am like a pelican of the wilderness: I am like an owl of the desert.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
I watch, and am as a sparrow alone upon the house top.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
My enemies reproach me all the day; [and] they that are enraged against me are sworn against me.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
For I have eaten ashes like bread, and mingled my drink with weeping,
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
Because of thy indignation and thy wrath: for thou hast lifted me up, and cast me down.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
My days [are] like a shadow that declineth; and I am withered like grass.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
But thou, O LORD, shalt endure for ever; and thy remembrance to all generations.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Thou shalt arise, [and] have mercy upon Zion: for the time to favor her, yes, the set time, is come.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
For thy servants take pleasure in her stones, and favor the dust thereof.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
So the heathen shall fear the name of the LORD: and all the kings of the earth thy glory.
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
When the LORD shall build up Zion, he will appear in his glory.
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
He will regard the prayer of the destitute, and not despise their prayer.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
This shall be written for the generation to come: and the people which shall be created shall praise the LORD.
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
For he hath looked down from the hight of his sanctuary; from heaven hath the LORD beheld the earth;
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
To hear the groaning of the prisoner; to loose those that are appointed to death;
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
To declare the name of the LORD in Zion, and his praise in Jerusalem;
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
When the people are assembled, and the kingdoms, to serve the LORD.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
He weakened my strength in the way; he shortened my days.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
I said, O my God, take me not away in the midst of my days: thy years [are] throughout all generations.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
Of old hast thou laid the foundation of the earth: and the heavens [are] the work of thy hands.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
They shall perish, but thou wilt endure: yes, all of them shall grow old like a garment; as a vesture wilt thou change them, and they shall be changed:
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
But thou [art] the same, and thy years will have no end.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
The children of thy servants shall continue, and their seed shall be established before thee.
