Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
A PRAYER OF THE AFFLICTED WHEN HE IS FEEBLE, AND POURS OUT HIS COMPLAINT BEFORE YHWH. O YHWH, hear my prayer, indeed, my cry comes to You.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Do not hide Your face from me, In a day of my adversity, Incline Your ear to me, In the day I call, hurry, answer me.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
For my days have been consumed in smoke, And my bones have burned as a firebrand.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Struck as the herb, and withered, is my heart, For I have forgotten to eat my bread.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
From the voice of my sighing My bone has cleaved to my flesh.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
I have been like to a pelican of the wilderness, I have been as an owl of the dry places.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
I have watched, and I am As a bird alone on the roof.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
All the day my enemies reproached me, Those mad at me have sworn against me.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Because I have eaten ashes as bread, And have mingled my drink with weeping,
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
From Your indignation and Your wrath, For You have lifted me up, And cast me down.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
My days [are] stretched out as a shadow, And I am withered as the herb.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
And You, O YHWH, abide for all time, And Your memorial from generation to generation.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
You rise—You pity Zion, For the time to favor her, For the appointed time has come.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
For Your servants have been pleased with her stones, And they favor her dust.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
And nations fear the Name of YHWH, And all kings of the earth Your glory,
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
For YHWH has built Zion, He has been seen in His glory,
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
He turned to the prayer of the destitute, And He has not despised their prayer.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
This is written for a later generation, And the people created praise YAH.
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
For He has looked From the high place of His sanctuary. YHWH looked attentively from the heavens to earth,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
To hear the groan of the prisoner, To loose sons of death,
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
To declare in Zion the Name of YHWH, And His praise in Jerusalem,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
In the peoples being gathered together, And the kingdoms—to serve YHWH.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
He has humbled my power in the way, He has shortened my days.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
I say, “My God, do not take me up in the midst of my days,” Your years [are] through all generations.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
You founded the earth before time, And the heavens [are] the work of Your hands.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
They perish, and You remain, And all of them become old as a garment, You change them as clothing, And they are changed.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
And You [are] the same, and Your years are not finished.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
The sons of Your servants continue, And their seed is established before You!
