Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
“A prayer of the afflicted, when he is overwhelmed, and poureth out before the Lord his complaint.” O Lord, hear my prayer, and let my cry come unto thee.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Hide not thy face from me on the day when I am distressed; incline unto me thy ear; on the day when I call, answer me speedily.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
For my days vanish in smoke, and my bones are burning like a hearth.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Struck [by heat] like the herb and dried up is my heart; for I forget to eat my bread.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
Because of the voice of my groaning my bones cleave to my flesh.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
I am like the pelican of the wilderness: I am become like the owl amid ruins.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
I watch, and I am become like a [night-]bird sitting alone upon the housetop.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
All the day my enemies reproach me: they that mock me swear by me.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
For ashes do I eat like bread, and my drink I mingle with weeping;
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
Because of thy indignation and thy wrath; for thou hadst lifted me up, and hast cast me down.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
My days are like a shadow that declineth; and like the herb I wither.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
But thou, O Lord, wilt sit enthroned for ever; and thy memorial is unto all generations.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Thou wilt indeed arise; thou wilt have mercy upon Zion; for it is time to favor her, for the appointed time is coming.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
For thy servants hold dear her stones, and her very dust they cherish.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
Then shall nations fear the name of the Lord, and all the kings of the earth thy glory:
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
When the Lord shalt have built up Zion, he appeareth in his glory;
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
[When] he hath regarded the prayer of the forsaken, and doth not despise their prayer.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
This shall be written down for the latest generation; and the people which shall be created shall praise the Lord.
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
For he hath looked down from the height of his sanctuary; the Lord hath cast from heaven his view to the earth:
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
To hear the sighing of the prisoner; to loosen those that are doomed to death:
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
That men may proclaim in Zion the name of the Lord, and his praise in Jerusalem;
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
When people are gathered together, and kingdoms, to serve the Lord.—
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
He hath weakened on the way my strength; he hath shortened my days.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
I will say, O my God! take me not away in the midst of my days: throughout all generations are thy years.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
In olden times didst thou lay the foundations of the earth; and the heavens are the work of thy hands.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
These will indeed perish, but thou wilt ever exist: yea, all of them will wear out like a garment; as a vesture wilt thou change them, and they will be changed;
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
But thou art ever the same, and thy years will have no end.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
The children of thy servants will dwell [securely], and their seed will be firmly established before thee.
