Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
A Prayer of the afflicted, when he fainteth, and poureth out his complaint before the LORD. O LORD, hear my prayer, and let my cry come unto Thee.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Hide not Thy face from me in the day of my distress; incline Thine ear unto me; in the day when I call answer me speedily.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
For my days are consumed like smoke, and my bones are burned as a hearth.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
My heart is smitten like grass, and withered; for I forget to eat my bread.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
By reason of the voice of my sighing my bones cleave to my flesh.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
I am like a pelican of the wilderness; I am become as an owl of the waste places.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
I watch, and am become like a sparrow that is alone upon the housetop.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
Mine enemies taunt me all the day; they that are mad against me do curse by me.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
For I have eaten ashes like bread, and mingled my drink with weeping,
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
Because of Thine indignation and Thy wrath; for Thou hast taken me up, and cast me away.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
My days are like a lengthening shadow; and I am withered like grass.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
But Thou, O LORD, sittest enthroned for ever; and Thy name is unto all generations.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Thou wilt arise, and have compassion upon Zion; for it is time to be gracious unto her, for the appointed time is come.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
For Thy servants take pleasure in her stones, and love her dust.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
So the nations will fear the name of the LORD, and all the kings of the earth Thy glory;
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
When the LORD hath built up Zion, when He hath appeared in His glory;
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
When He hath regarded the prayer of the destitute, and hath not despised their prayer.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
This shall be written for the generation to come; and a people which shall be created shall praise the LORD.
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
For He hath looked down from the height of His sanctuary; from heaven did the LORD behold the earth;
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
To hear the groaning of the prisoner; to loose those that are appointed to death;
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
That men may tell of the name of the LORD in Zion, and His praise in Jerusalem;
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
When the peoples are gathered together, and the kingdoms, to serve the LORD.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
He weakened my strength in the way; He shortened my days.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
I say: 'O my God, take me not away in the midst of my days, Thou whose years endure throughout all generations.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
Of old Thou didst lay the foundation of the earth; and the heavens are the work of Thy hands.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
They shall perish, but Thou shalt endure; yea, all of them shall wax old like a garment; as a vesture shalt Thou change them, and they shall pass away;
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
But Thou art the selfsame, and Thy years shall have no end.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
The children of Thy servants shall dwell securely, and their seed shall be established before Thee.'
