Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
A Prayer for the Poor; when he is deeply afflicted, and pours out his supplication before the Lord. Hear my prayer, O Lord, and let my cry come to thee.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Turn not away thy face from me: in the day [when] I am afflicted, incline thine ear to me: in the day [when] I shall call upon thee, speedily hear me.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
For my days have vanished like smoke, and my bones have been parched like a stick.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
I am blighted like grass, and my heart is dried up; for I have forgotten to eat my bread.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
By reason of the voice of my groaning, my bone has cleaved to my flesh.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
I have become like a pelican of the wilderness;
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
I have become like an owl in a ruined house. I have watched, and am become as a sparrow dwelling alone on a roof.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
All the day long mine enemies have reproached me; and they that praised me have sworn against me.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
For I have eaten ashes as it were bread, and mingled my drink with weeping;
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
because of thine anger and thy wrath: for thou hast lifted me up, and dashed me down.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
My days have declined like a shadow; and I am withered like grass.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
But thou, Lord, endurest for ever, and thy memorial to generation and generation.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Thou shalt arise, and have mercy upon Sion: for [it is] time to have mercy upon her, for the set time is come.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
For thy servants have taken pleasure in her stones, and they shall pity her dust.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
So the nations shall fear thy name, O Lord, and all kings thy glory.
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
For the Lord shall build up Sion, and shall appear in his glory.
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
He has had regard to the prayer of the lowly, and has not despised their petition.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
Let this be written for another generation; and the people that shall be created shall praise the Lord.
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
For he has looked out from the height of his sanctuary; the Lord looked upon the earth from heaven;
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
to hear the groaning of the fettered ones, to loosen the sons of the slain;
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
to proclaim the name of the Lord in Sion, and his praise in Jerusalem;
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
when the people are gathered together, and the kings, to serve the Lord.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
He answered him in the way of his strength: tell me the fewness of my days.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
Take me not away in the midst of my days: thy years [are] through all generations.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
In the beginning thou, O Lord, didst lay the foundation of the earth; and the heavens are the works of thine hands.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
They shall perish, but thou remainest: and [they all] shall wax old as a garment; and as a vesture shalt thou fold them, and they shall be changed.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
But thou art the same, and thy years shall not fail.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
The children of thy servants shall dwell [securely], and their seed shall prosper for ever.
