Псалми 10

1 (По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?

Для чо́го стоїш Ти, о Господи, зда́лека, в час недолі ховаєшся?

2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.

Безбожний в своїм гордува́нні женеться за вбогим, — хай схо́плені будуть у пі́дступах, які замишляли вони!

3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

Бо жада́нням своєї душі нечестивий пишається, а ласу́н проклинає, зневажає він Господа.

4 Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.

У го́рдощах каже безбожний, що „Він не слідку́є“, бо „Бога нема“, — оце всі його по́мисли!

5 Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.

Сильні дороги його повсякча́сно, від нього суди́ Твої ви́соко, — тим то віддму́хує він ворогів своїх.

6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.

Сказав він у серці своєму: „Я не захита́юсь, бо ли́ха навіки не буде мені“.

7 Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

Уста́ його повні прокля́ття й обма́ни та зради, під його язиком — злочи́нство й пере́ступ.

8 Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

Причаївшись, сидить на подві́р'ях, мордує невинного, його очі слідкують за вбогим.

9 Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

В укритті́ він чату́є, як лев той у за́рості, чатує схопи́ти убогого, хапа́є убогого й тягне його в свою сі́тку.

10 Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.

Припадає, знижається він, — і попада́ють убогі в його міцні кігті …

11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

Безбожний говорить у серці своїм: „Бог забув, заховав Він обличчя Своє, не побачить ніко́ли“.

12 Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

Устань же, о Господи Боже, руку Свою підійми, не забудь про убогих!

13 Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?

Чому́ нечестивий обра́жує Бога і говорить у серці своїм, що Ти не слідкуєш?

14 Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

Але́ Ти все бачиш, бо спостеріга́єш злочинство та у́тиск, щоб віддати Своєю рукою! На Тебе слаби́й опира́ється, Ти сироті помічни́к.

15 Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

Зламай же раме́но безбожному, і злого скарай за неправду його, — аж більше не зна́йдеш його́!

16 Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

Господь — Цар на вічні віки́, із землі Його згинуть погани!

17 Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

Бажа́ння пони́жених чуєш Ти, Господи, серця́ їх зміцня́єш, їх вислухо́вує ухо Твоє,

18 За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

щоб дати суд сироті та пригні́ченому, щоб більш не страши́в чоловік із землі!