Псалми 10
1 (По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
Зашто, Господе, стојиш далеко, кријеш се кад је невоља?
2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
С охолости безбожникове мучи се убоги; хватају се убоги преваром коју измишљају безбожници.
3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
Јер се безбожник дичи жељом душе своје, грабљивца похваљује.
4 Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
Безбожник у обести својој не мари за Господа: "Он не види." Нема Бога у мислима његовим.
5 Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
Свагда су путеви његови криви; за судове Твоје не зна; на непријатеље своје неће ни да гледа.
6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
У срцу свом каже: Нећу посрнути; зло неће доћи никад.
7 Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
Уста су му пуна неваљалих речи, преваре и увреде, под језиком је његовим мука и погибао.
8 Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
Седи у заседи иза куће; у потаји убија правога; очи његове вребају убогога.
9 Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
Седи у потаји као лав у пећини; седи у заседи да ухвати убогога; хвата убогога увукавши га у мрежу своју.
10 Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
Притаји се, прилегне, и убоги падају у јаке нокте његове.
11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
Каже у срцу свом: "Бог је заборавио, окренуо је лице своје, неће видети никад."
12 Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
Устани Господе! Дигни руку своју, не заборави невољних.
13 Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
Зашто безбожник да не мари за Бога говорећи у срцу свом да Ти нећеш видети?
14 Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
Ти видиш; јер гледаш увреде и муке и пишеш их на руци. Теби предаје себе убоги; сироти Ти си помоћник.
15 Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
Сатри мишицу безбожном и злом, да се тражи и не нађе безбожност његова.
16 Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
Господ је цар свагда, довека, нестаће незнабожаца са земље његове.
17 Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
Господе! Ти чујеш жеље ништих; утврди срце њихово; отвори ухо своје,
18 За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
Да даш суд сироти и невољнику, да престану гонити човека са земље.
