Псалми 10
1 (По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
Ut quid Domine recessisti longe, despicis in opportunitatibus, in tribulatione?
2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
Dum superbit impius, incenditur pauper: comprehenduntur in consiliis quibus cogitant.
3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
Quoniam laudatur peccator in desideriis animæ suæ: et iniquus benedicitur.
4 Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
Exacerbavit Dominum peccator, secundum multitudinem iræ suæ non quæret.
5 Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
Non est Deus in conspectu eius: inquinatæ sunt viæ illius in omni tempore. Auferuntur iudicia tua a facie eius: omnium inimicorum suorum dominabitur.
6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
Dixit enim in corde suo: Non movebor a generatione in generationem, sine malo.
7 Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
Cuius maledictione os plenum est, et amaritudine, et dolo: sub lingua eius labor et dolor.
8 Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
Sedet in insidiis cum divitibus in occultis, ut interficiat innocentem.
9 Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
Oculi eius in pauperem respiciunt: insidiatur in abscondito, quasi leo in spelunca sua. Insidiatur ut rapiat pauperem: rapere pauperem dum attrahit eum.
10 Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
In laqueo suo humiliabit eum, inclinabit se, et cadet cum dominatus fuerit pauperum.
11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
Dixit enim in corde suo: Oblitus est Deus, avertit faciem suam ne videat in finem.
12 Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
Exurge Domine Deus, exaltetur manus tua: ne obliviscaris pauperum.
13 Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
Propter quid irritavit impius Deum? dixit enim in corde suo: Non requiret.
14 Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
Vides, quoniam tu laborem et dolorem consideras: ut tradas eos in manus tuas. Tibi derelictus est pauper: orphano tu eris adiutor.
15 Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
Contere brachium peccatoris et maligni: quæretur peccatum illius, et non invenietur.
16 Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
Dominus regnabit in æternum, et in sæculum sæculi: peribitis Gentes de terra illius.
17 Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
Desiderium pauperum exaudivit Dominus: præparationem cordis eorum audivit auris tua.
18 За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
Iudicare pupillo et humili, ut non apponat ultra magnificare se homo super terram.
