Псалми 10
1 (По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
Why do you stand, Lord, so far away, hiding yourself in times of trouble?
2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
The wicked, in their pride, are pursuing the helpless: let them be caught in the schemes they have plotted.
3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
For the wicked boasts of their wanton greed; the robber despises the Lord, and curses him,
4 Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
in wicked pride, thinks: God doesn’t care, God doesn’t call to account.
5 Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
Never a season that they do not prosper; your judgments are far above out of their sight: they scoff at their foes.
6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
Each says in their heart, ‘I will never be shaken; I will live for all time untouched by misfortune.’
7 Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
Their mouths are full of deceit and oppression: under their tongues lurks mischief and wrong.
8 Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
Lying in secret in some village ambush, and stealthily watching, they murder the innocent.
9 Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
Like a lion that lurks in a secret lair they lurk intending to catch the defenceless; to seize them, to drag them away in their net.
10 Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
Their victims are crushed, sink down to the ground. Under their claws the hapless fall.
11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
The wicked say in their hearts that God has forgotten, has hidden his face, will see nothing.
12 Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
Arise, Lord, lift up your hand, do not forget the cry of the wretched.
13 Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
Why do the wicked treat God with contempt, and say in their hearts, ‘God doesn’t care’?
14 Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
You have seen the trouble and sorrow; you mark it all, and will take it in hand. The hapless can count on you, helper of orphans.
15 Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
Break the arm of the wicked and evil: search out their sin, till no more be found.
16 Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
The Lord is king forever and ever: the nations will vanish from his land.
17 Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
Lord, you have heard the desire of the humble, inclining your ear, strengthening their hearts,
18 За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
rights you have won for the crushed and the orphan, so no one on earth may strike terror again.
