Псалми 10
1 (По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
Wherefore, O Lord, standest thou afar off? hidest thyself in times of distress?
2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
In the pride of the wicked doth he hotly pursue the poor: they are seized through the plans that those have devised.
3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
For the wicked boasteth of the longing of his soul, and the robber blesseth himself when he hath despised the Lord.
4 Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
The wicked, according to the pride of his wrathfulness, [saith, ] He will not require, There is no God [in] all his plans.
5 Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
Prosperous are his ways at all times; far in the height [remain] thy punishments away from him: all his assailants—he puffeth at them.
6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
He saith in his heart, I shall not be moved; I shall be for many generations, and without adversity.
7 Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
Of the false oaths is his mouth full, and deceit and fraud: under his tongue is mischief and wickedness.
8 Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
He sitteth in the lurking-places of the villages; in the secret places doth he murder the innocent: his eyes search for the unfortunate.
9 Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
He lieth in wait in a secret place like a lion in his den; he lieth in wait to snatch up the poor: he snatcheth up the poor, as they draweth him into his net.
10 Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
He croucheth, he bendeth himself, and the unfortunate fall through his might.
11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
He saith in his heart, God hath forgotten; he hath hidden his face; he will never see it.
12 Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
Arise, O Lord; O God, lift up thy hand: forget not the afflicted.
13 Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
For what doth the wicked despise God? [why] doth he say in his heart, Thou wilt not require it?
14 Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
Thou hast seen it: for thou beholdest mischief and despiteful acts, to requite it with thy hand: unto thee the unfortunate committeth himself; unto the fatherless hast thou [ever] been a helper.
15 Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
Break thou the arm of the wicked; and of the bad man—thou wilt inquire for his wickedness [till] thou find none.
16 Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
The Lord is King for ever and ever: nations are perished out of his land.
17 Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
The longing of the afflicted dost thou hear, O Lord! thou wilt strengthen their heart, thou wilt cause thy ear to listen:
18 За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
To judge the fatherless and the oppressed, that not farther more shall be arrogant the mortal from the earth.
