Псалми 10
1 (По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
Why standest thou afar off, O LORD? [why] hidest thou [thyself] in times of trouble?
2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
The wicked in [his] pride doth persecute the poor: let them be taken in the devices that they have imagined.
3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
For the wicked boasteth of his heart’s desire, and blesseth the covetous, [whom] the LORD abhorreth.
4 Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
The wicked, through the pride of his countenance, will not seek [after God: ] God [is] not in all his thoughts.
5 Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
His ways are always grievous; thy judgments [are] far above out of his sight: [as for] all his enemies, he puffeth at them.
6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
He hath said in his heart, I shall not be moved: for [I shall] never [be] in adversity.
7 Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
His mouth is full of cursing and deceit and fraud: under his tongue [is] mischief and vanity.
8 Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
He sitteth in the lurking places of the villages: in the secret places doth he murder the innocent: his eyes are privily set against the poor.
9 Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
He lieth in wait secretly as a lion in his den: he lieth in wait to catch the poor: he doth catch the poor, when he draweth him into his net.
10 Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
He croucheth, [and] humbleth himself, that the poor may fall by his strong ones.
11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
He hath said in his heart, God hath forgotten: he hideth his face; he will never see [it].
12 Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
Arise, O LORD; O God, lift up thine hand: forget not the humble.
13 Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
Wherefore doth the wicked contemn God? he hath said in his heart, Thou wilt not require [it].
14 Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
Thou hast seen [it; ] for thou beholdest mischief and spite, to requite [it] with thy hand: the poor committeth himself unto thee; thou art the helper of the fatherless.
15 Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
Break thou the arm of the wicked and the evil [man: ] seek out his wickedness [till] thou find none.
16 Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
The LORD [is] King for ever and ever: the heathen are perished out of his land.
17 Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
LORD, thou hast heard the desire of the humble: thou wilt prepare their heart, thou wilt cause thine ear to hear:
18 За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
To judge the fatherless and the oppressed, that the man of the earth may no more oppress.
