Псалми 10
1 (По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
Why, Jehovah, standest thou afar off? [Why] hidest thou thyself in times of distress?
2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
The wicked, in his pride, doth hotly pursue the afflicted. They shall be taken in the devices that they have imagined.
3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
For the wicked boasteth of his soul's desire, and he blesseth the covetous; he contemneth Jehovah.
4 Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
The wicked [saith], in the haughtiness of his countenance, He doth not search out: all his thoughts are, There is no God!
5 Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
His ways always succeed; thy judgments are far above out of his sight; [as for] all his adversaries, he puffeth at them.
6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
He saith in his heart, I shall not be moved; from generation to generation I shall be in no adversity.
7 Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
His mouth is full of cursing, and deceit, and oppression; under his tongue is mischief and iniquity.
8 Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
He sitteth in the lurking-places of the villages; in the secret places doth he slay the innocent: his eyes watch for the wretched.
9 Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
He lieth in wait secretly, like a lion in his thicket; he lieth in wait to catch the afflicted: he doth catch the afflicted, drawing him into his net.
10 Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
He croucheth, he boweth down, that the wretched may fall by his strong ones.
11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
He saith in his heart, God hath forgotten, he hideth his face, he will never see [it].
12 Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
Arise, Jehovah; O God, lift up thy hand: forget not the afflicted.
13 Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
Wherefore doth the wicked contemn God? He hath said in his heart, Thou wilt not require [it].
14 Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
Thou hast seen [it], for thou thyself beholdest trouble and vexation, to requite by thy hand. The wretched committeth himself unto thee; thou hast been the helper of the fatherless.
15 Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
Break thou the arm of the wicked, and as for the evil man, seek out his wickedness [till] thou find none.
16 Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
Jehovah is King for ever and ever: the nations have perished out of his land.
17 Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
Jehovah, thou hast heard the desire of the meek, thou hast established their heart: thou causest thine ear to hear,
18 За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
To do justice to the fatherless and the oppressed one, that the man of the earth may terrify no more.
