Псалми 10
1 (По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
Hvorfor staar du saa fjernt, o Herre, hvi dølger du dig i Trængselstider?
2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
Den gudløse jager i Hovmod den arme, fanger ham i de Rænker, han spinder;
3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
thi den gudløse praler af sin Sjæls Attraa, den gridske forbander, ringeagter HERREN.
4 Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
Den gudløse siger i Hovmod: »Han hjemsøger ej, der er ingen Gud«; det er alle hans Tanker.
5 Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
Dog altid lykkes hans Vej, højt over ham gaar dine Domme; han blæser ad alle sine Fjender.
6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
Han siger i Hjertet: »Jeg rokkes ej, kommer ikke i Nød fra Slægt til Slægt.«
7 Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
Hans Mund er fuld af Banden og Svig og Vold, Fordærv og Uret er under hans Tunge;
8 Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
han lægger sig paa Lur i Landsbyer, dræber i Løn den skyldfri, efter Staklen spejder hans Øjne;
9 Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
han lurer i Skjul som Løve i Krat, paa at fange den arme lurer han, han fanger den arme ind i sit Garn;
10 Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
han dukker sig, sidder paa Spring, og Staklerne falder i hans Kløer.
11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
Han siger i Hjertet: »Gud glemmer, han skjuler sit Aasyn; han ser det aldrig.«
12 Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
Rejs dig, HERRE! Gud, løft din Haand, de arme glemme du ikke!
13 Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
Hvorfor skal en gudløs spotte Gud, sige i Hjertet, du hjemsøger ikke?
14 Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
Du skuer dog Møje og Kvide, ser det og tager det i din Haand; Staklen tyr hen til dig, du er den faderløses Hjælper.
15 Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
Knus den ondes, den gudløses Arm, hjemsøg hans Gudløshed, saa den ej findes!
16 Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
HERREN er Konge evigt og altid, Hedningerne er ryddet bort af hans Land;
17 Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
du har hørt de ydmyges Ønske, HERRE, du styrker deres Hjerte, vender Øret til
18 За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
for at skaffe fortrykte og faderløse Ret. Ikke skal dødelige mer øve Vold.
