Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Исраил падишаси Давутниң оғли Сулайманниң пәнд-несиһәтлири: —
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Бу пәнд-несиһәтләр саңа әқил-парасәт, әдәп-әхлақни үгитип, сени ибрәтлик сөзләрни чүшинидиған қилиду;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
саңа даналиқ, һәққанийлиқ, пәм-парасәт вә дуруслуқниң йолйоруқ-тәрбийисини қобул қилдуриду.
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Бу [пәнд-несиһәтләр] наданларни зерәк қилип, яшларни билимлик вә сәзгүр қилиду;
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
буларға қулақ селиши билән даналар билимини ашуриду, йорутулған кишиләр техиму дана мәслиһәткә еришиду,
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
шундақла пәнд-несиһәтләр һәм тәмсилләрниң мәнасини, данишмәнләрниң һекмәтлири һәм тилсим сөзлирини чүшинидиған қилиниду.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Пәрвәрдигардин қорқуш билимниң башлинишидур; Ахмақлар даналиқни вә тәрбийини көзгә илмайду.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
И оғлум, атаңниң тәрбийисигә қулақ сал, анаңниң сөз-несиһәтидин айрилма;
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
чүнки улар сениң бешиңға тақалған гүл чәмбирәк, бойнуңға есилған марҗан болиду.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
И оғлум, яманлар сени аздурса, уларға әгәшмигин.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Әгәр улар: — Жүр, қапқан қуруп адәм өлтүрәйли; Йошурунивелип, бирәр бегуна кәлгәндә урайли!
Тәһтисарадәк уларни жутуветәйли, Сақ болсиму, һаңға чүшкәнләрдәк уларни жиқитайли; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Улардин хилму-хил қиммәтлик мал-дунияға егә болуп, Өйлиримизни олҗа билән толдуримиз.
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Биз билән шерик бол, Һәмянимиз бир болсун, десә, —
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
И оғлум, уларға йолдаш болма, Өзүңни уларниң изидин нери қил!
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Чүнки уларниң путлири рәзилликкә жүгүриду, Қолини қан қилиш үчүн алдирайду.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Һәр қандақ учарқанат туюп қалғанда қапқан қоюш бекар аваричиликтур;
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Лекин булар дәл өз қенини төкүш үчүн сақлайду; Өз җанлириға замин болушни күтиду.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Нәпси йоғинап кәткән һәр бир адәмниң йоллириниң ақивити мана шундақ; [Һарам мал-дуния] өз егилириниң җенини алиду.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
[Бүйүк] даналиқ кочида очуқ-ашкарә хитап қилмақта, Чоң мәйданларда садасини аңлатмақта.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Коча доқмушлирида адәмләрни чақирмақта, Шәһәр дәрвазилирида сөзлирини җакалимақта: —
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
И саддилар, қачанғичә мошундақ наданлиққа берилисиләр? Мәсқирә қилғучилар қачанғичә мәсқириликтин һозур алсун? Ахмақлар қачанғичә билимдин нәпрәтләнсун?!
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Тәнбиһлиримгә қулақ селип маңған йолуңлардин янған болсаңлар еди! Роһумни силәргә төкүп берәттим, Сөзлиримни силәргә билдүргән болаттим.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Лекин чақирсам, аңлимидиңлар; Қолумни узартсам, һеч қайсиңлар қаримидиңлар.
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Несиһәтлиримниң һәммисигә пәрва қилмидиңлар, Тәнбиһимни аңлашни қилчә халимидиңлар.
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Шуңа, бешиңларға балаю-қаза кәлгәндә күлимән, Вәһимә силәргә йетиши билән мәсқирә қилимән.
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Һалакәт елип кәлгән вәһимә үстүңләргә чүшкәндә, Вәйранчилиқ силәргә қуюнтаздәк кәлгәндә, Силәр еғир қайғуға вә азапқа муптила болғиниңларда —
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
У чағда мошу кишиләр мәндин өтүнүп чақириду, Мән пәрва қилмаймән, Мени тәлмүрүп издисиму, тапалмайду.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Улар билимгә нәпрәтләнгинидин, Пәрвәрдигардин әйминишни таллимиғинидин,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Мениң нәсиһитимни қилчә қобул қилғуси йоқлуғидин, Тәнбиһимгиму пәрва қилмиғиниңлардин,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Улар өз бешини йәйду, Өз қәстлиридин толуқ азап тартиду;
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Чүнки саддиларниң йолдин чиқиши өз җениға замин болиду; Ахмақлар раһәтлик турмушидин өзлирини һалак қилиду.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Лекин маңа қулақ салғанлар аман-есән яшайду, Балаю-қазалардин, ғәм-әндишләрдин халий болуп, хатирҗәм туриду.
