Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Prièe Solomuna sina Davidova, cara Izrailjeva,
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Da se poznaje mudrost i nastava, da se razumiju rijeèi razumne,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
Da se prima nastava u razumu, u pravdi, u sudu i u svemu što je pravo,
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Da se daje ludima razboritost, mladiæima znanje i pomnjivost.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Mudar æe slušati i više æe znati, i razuman æe steæi mudrost,
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Da razumije prièe i znaèenje, rijeèi mudrijeh ljudi i zagonetke njihove.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Poèetak je mudrosti strah Gospodnji; ludi preziru mudrost i nastavu.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Slušaj, sine, nastavu oca svojega, i ne ostavljaj nauke matere svoje.
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Jer æe biti vijenac od milina oko glave tvoje, i grivna na grlu tvom.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Sine moj, ako bi te mamili grješnici, ne pristaj;
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Ako bi rekli: hodi s nama da vrebamo krv, da zasjedamo pravome ni za što;
Proždrijeæemo ih kao grob žive, i svekolike kao one koji slaze u jamu; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Svakojakoga blaga dobiæemo, napuniæemo kuæe svoje plijena;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Bacaæeš ždrijeb svoj s nama; jedan æe nam tobolac biti svjema;
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Sine moj, ne idi na put s njima, èuvaj nogu svoju od staze njihove.
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Jer nogama svojim trèe na zlo i hite da proljevaju krv.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Jer se uzalud razapinje mreža na oèi svakoj ptici;
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
A oni vrebaju svoju krv i zasjedaju svojoj duši.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Taki su putovi svijeh lakomijeh na dobitak, koji uzima dušu svojim gospodarima.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Premudrost vièe na polju, na ulicama pušta glas svoj;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
U najveæoj vrevi vièe, na vratima, u gradu govori svoje besjede:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
Ludi, dokle æete ljubiti ludost? i potsmjevaèima dokle æe biti mio potsmijeh? i bezumni dokle æe mrziti na znanje?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Obratite se na karanje moje; evo, izasuæu vam duh svoj, kazaæu vam rijeèi svoje.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Što zvah, ali ne htjeste, pružah ruku svoju, ali niko ne mari,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Nego odbaciste svaki savjet moj, i karanja mojega ne htjeste primiti;
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Zato æu se i ja smijati vašoj nevolji, rugaæu se kad doðe èega se bojite;
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Kad kao pustoš doðe èega se bojite, i pogibao vaša kao oluja kad doðe, kad navali na vas nevolja i muka.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Tada æe me zvati, ali se neæu odazvati; rano æe tražiti, ali me neæe naæi.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Jer mrziše na znanje, i straha Gospodnjega ne izabraše;
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Ne pristaše na moj svjet, i preziraše sva karanja moja.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Zato æe jesti plod od putova svojih, i nasitiæe se savjeta svojih.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Jer æe lude ubiti mir njihov, i bezumne æe pogubiti sreæa njihova.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Ali ko me sluša, boraviæe bezbrižno, i biæe na miru ne bojeæi se zla.
