Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Ordtøke av Salomo, son til David, konge yver Israel.
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Av deim kann ein læra visdom og age og skyna vituge ord.
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
Og få age so ein vert klok, rettferd og rett og rettvisa.
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Dei kann gjeva dei urøynde klokskap, ungdomen kunnskap og ettertanke -
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
so den vise kann høyra og auka sin lærdom og den vituge verta rådklok.
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Dei gjev skyn på ordtak og myrke ord, ord frå dei vise og gåtorne deira.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Otte for Herren er upphav til kunnskap, uvitingar vanvyrder visdom og age.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Høyr etter, son min, når far din deg agar, og kasta’kje frå deg det mor di deg lærer!
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
For det er ein yndeleg krans for ditt hovud, og kjedor kring halsen din.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Son min, når syndarar lokkar deg, samtykk ikkje!
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Um dei segjer: «Kom med oss! Me vil lura etter blod, setja fella for den skuldlause utan grunn;
Me vil gløypa deim som helheimen livande, og heile som når dei fer i gravi; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Me vinna oss alle slag skattar, og fyller husi våre med rov;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
du skal få lutskifte saman med oss, alle skal me ha same pungen.» -
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Son min, gakk ikkje då på vegen med deim, haldt foten din burte frå deira stig!
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
For føterne deira spring til vondt og er snøgge til å renna ut blod.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Men fåfengt breier dei netet for augo på alle fuglar.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Dei lurer på sitt eige blod og set eit garn for sitt eige liv.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
So gjeng det kvar som riv til seg med ran, det drep sin eigen herre.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Vismøyi ropar på gata og lyfter si røyst på torgi.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
På gatehyrna preikar ho midt i ståket, i porthallar og kring i byen ho talar:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
«Kor lenge vil de fåkunnige elska fåkunna, og kor lenge vil spottarar ha hug til spott, og dårar hata kunnskap?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Snu dykk hit når eg refser! So skal åndi mi fløyma for dykk, og eg skal kunngjera dykk mine ord.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Eg ropa og de vilde ikkje høyra, og ingen agta på at eg rette ut handi,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
De brydde dykk ei um all mi råd, og ansa ikkje mitt refsings ord,
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
So skal eg då læ når de ulukka fær, eg skal spotta når det som de ræddast kjem,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
når det de ræddast kjem som eit uver, og uferdi dykkar fer hit som ein storm, når trengsla og naud kjem på dykk.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Då vil eg ikkje svara når de ropar på meg, dei skal naudleita etter meg, men ikkje finna meg.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Av di dei hata kunnskap og forsmådde otte for Herren,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
ikkje lydde på mi råd, vanyrde all mi påminning,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
skal dei eta frukt av si åtferd og verta mette av sine råder.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
For einvisa drep dei einfaldne, og tryggleiken dårarne tyner.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Men den bur trygt, som høyrer på meg, verna um ulukke-rædsla.»
