Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
O razan-tsaontsi’ i Selomò ana’ i Davide, mpanjaka’ Israeleo:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Haharendrehañe ty hihitse naho ty anatse; hahafohinañe o saontsy minday hilàlao,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
hañanarañe filieram-batañe, havañonañe, zaka-to, naho tsy firihiañe,
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
haringatañe amy trentrañey, hampahihitse naho hampahilala o tora’eo;
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
hijanjiña’e ty mahihitse hanompea’e hilala, le ho verèñe an-kihitse ty maharendreke,
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
hahavaky o hatòm-bolañeo, naho o fandrazañañeo, ty enta’ o mahihitseo vaho o razan-tsaontsi’eo.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Ty fañeveñañ’am’ Iehovà ro fifotoran-kilala, fe malain-kihitse naho anatse ty gege.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
O anake, tsendreño, ty fameren-drae’o, naho ko ado’o ty fañòhan-drene’o;
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Ie firavahañe soa an-doha’o eo vaho hareañe am-bozo’o eo.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
O anake, ihe edrè’ o tsivokatseo, ko miantoke.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Ie manao ty hoe: Antao hindre ama’ay; antao hivoñon-dio, hiambotrak’ am’ondaty mahitio tsy aman-tali’ey;
hagodran-tika veloñe iareo manahake i kiboriy, ty vata’e iaby, hambañe amo mivariñe an-kòak’ aoo; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Hahaisake ze atao vara soa, hañatsafan-draha kinopake amo akiban-tikañeo;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Mipiteha ama’ay arè, sindre hitraok’ an-koroñe raike.—
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
O anake, tsy iharoan-dia iereo, kalaño ty tombo’o tsy ho ami’ty lala’ iareo;
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
fa milay mb’an-katsivokaram-b’eo o tombo’ iareo malisa hampiori-dioo.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Toe tsy vente’e ty amohàm-pandrike ambane’ ty masom-boroñe eo!
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
fe o liom-bata’eo ty iampira’ iareo, ty fiai’iareo avao ty amandroña’iareo.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Izay ty sata’ o mpitavam-bara am-patiti’eo, asinta’e ty fiai’ i mitañ’ aze’ey.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Mikok’ an-dalambey eo t’i Hihitse; poñafe’e an-tameañe ey i fiarañanaña’ey.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Mikaik’ ami’ty fangovovoha’ondatio, mametse saontsy an-dalam-pizilihañ’an-drova eo:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
Pak’ombia ry seretseo ty mbe ho tea’o ty firoerano’o? naho mbe hifale ami’ty famokafoka’e o mpanivetiveo, vaho mbe halain-kilala o gegeo?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Mibaliha ty amy fañendahakoy, Hadoako ama’ areo ty añ’ovako ao; hampahafohineko anahareo o entakoo.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Amy te nikoike iraho, f’ie nifoneñe; nahitiko ty tañako, fe leo raike tsy nañaoñe,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
fonga nifarie’ areo o fañerekoo, vaho niambohoa’ areo o endakoo,
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Aa le izaho ka ty hiankahake ami’ty hankà’areo, vaho ho kizaheko t’ie mianifañe,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
ie vovoa’ ty havorombeloñe hoe te tiobey, naho iambovoa’ ty hankàñe manahake te talio, ie iambotraha’ ty haloviloviañe naho ty halonjerañe,
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Hikaik’ ahy amy zao iereo fe hamoeako hitsoek’ ahy fa tsy hahaoniñe.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Amy t’ie nalain-kilala, tsy nijoboñe ty fañeveñañe am’ Iehovà,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
nitambolitritrie’ iereo ty fañerèko, vaho tsinambolitio’ iereo o fitrevokoo,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Aa le hagedra’ iareo ty voka’ o sata’ iareoo, naho ho etsa-kilily,
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Ie mañoho-doza amo trentrañeo t’ie miamboho, naho mandrotsake o dagolao t’ie midada.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Fe ho soa fimoneñe ty mitsendreñe ahiko vaho hiaiñ’añ’oleñañe, tsy ho hemban-kankàñe.
