Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Engero za Sulemaani, mutabani wa Dawudi, kabaka wa Isirayiri.
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Yaziwandiika okuyigiriza abantu okuba n’amagezi n’okuyiga, era n’okutegeera ebigambo eby’obulabufu; eby’obulamu eby’amagezi n’empisa.
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
Sulemaani yayagala abantu okuba n’empisa, n’obulamu obw’amagezi, okukolanga ebituufu, n’okubeera abenkanya n’okugobereranga ensonga;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
okuyigiriza amagezi abatalina bumanyirivu, n’abavubuka okufuna okumanya n’okutegeera.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
N’abantu ab’amagezi nabo bwe bawulira beeyongere okuyiga n’abategeevu beeyongere okubangulwa.
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Era engero zino zaawandiikibwa okutegeera engero, enjogera n’ebikokyo.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Kale mu kutya Mukama amagezi mwe gasookera, naye abasirusiru banyooma amagezi n’okulagirirwa.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Mwana wange ossangayo omwoyo eri ebiragiro bya kitaawo, era tolekanga kukuutira kwa maama wo;
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
bijja kuba ngule eneeweesanga omutwe gwo ekitiibwa, n’emikuufu mu bulago bwo.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Mwana wange abakozi b’ebibi bwe bakusendasendanga, tokkirizanga.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Bwe bakugambanga nti, “Tugende ffenna twesanyuse, tunyage, tubbe n’okutta; tokkirizanga;
ng’entaana bw’emira abantu, naffe tubamire tutyo nga bakyali balamu, era nga balamba, ng’abagenda mu bunnya obuwanvu; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
nga twefunira eby’obugagga bye tutakoleredde, ne tujjuza amayumba gaffe obugagga obubbe;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
ng’ababi batuyita tubeegatteko, tugabane kyenkanyi ebibbe n’ebinyage.”
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Mwana wange totambuliranga wamu nabo, era ekigere kyo kiziyize okukwatanga ekkubo lyabwe:
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Kubanga ebigere byabwe bidduka bunnambiro okukola ebibi, era kibanguyira okuyiwa omusaayi.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Nga kuba kumala biseera okutega omutego, ng’ekinyonyi ky’oyagala okukwata kikulaba,
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
naye abantu ng’abo baba beetega bokka, baba beetega omutego ogunaabakwasa bo bennyini.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Bwe lityo bwe libeera ekkubo lya buli muntu anoonya okugaggawalira mu bukyamu. Obugagga obw’engeri eyo busaanyaawo obulamu bw’abo ababufuna.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Amagezi galeekaanira waggulu mu nguudo; gayimusa amaloboozi gaago, mu bifo ebigazi eby’omu bibuga.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Ne galeekaanira waggulu, mu kifo enguudo ennene we zisisinkanira, era gasinzira mu miryango gy’ekibuga ne googera:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
Mulituusa ddi mmwe ab’amagezi amatono obutayagala kweyongera kuyiga by’amagezi, nammwe ab’amalala okunyoomanga eby’amagezi n’abasirusiru okukyawanga okumanya?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Kale singa muwuliriza okunenya kwange, laba, ndifuka omutima gwange n’ebirowoozo byange mu mmwe.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Kubanga na bayita ne mugaana okuwuliriza, ne ngolola omukono ne wataba n’omu afaayo,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
era ne mutafaayo ku magezi ge nabawa, era ne mugaana okubuulirira kwange kwonna,
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
kale nange ndibasekerera nga muli mu nnaku, era mbakudaalire ng’entiisa ebagwiridde.
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Entiisa bw’eribajjira ng’omuyaga omungi, ennaku n’okubonaabona, okulumwa n’obubalagaze,
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
kale balinkoowoola, naye siriyitaba; balinnoonya obutaweera naye ne batandaba.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Kubanga baakyawa okuyigirizibwa, n’okumanya, era ne bamalirira obutatya Mukama.
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Ne bagaana okuwuliriza amagezi gange; ne banyooma okunenya kwange kwonna.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Kyebaliva balya ebibala eby’ekkubo lyabwe ebbi, era ne bajjula ebibala eby’enkwe zaabwe.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Obusirusiru bulitta ab’amagezi amatono n’obutafaayo bulizikiriza abasirusiru,
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
naye buli ampuliriza anaabeeranga mirembe, ng’agumye nga talina kutya kwonna.
