Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Salamana, Dāvida dēla, Israēla ķēniņa, sakāmie vārdi,
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Atzīt gudrību un mācību, un saprast prātīgu valodu,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
Pieņemties apdomībā, taisnībā, tiesā un skaidrībā,
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Ka tiem vēl nejēgām tiek samaņa, jauniem atzīšana un apdomīgs prāts.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Kas gudrs, klausīs un pieaugs mācībā, un kas prātīgs, ņemsies labus padomus,
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Ka izprot sakāmus vārdus un mīklas, gudro valodas un viņu dziļos vārdus.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Tā Kunga bijāšana ir atzīšanas iesākums; gudrību un mācību ģeķi nicina.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Klausi, mans bērns, sava tēva pārmācībai un nepamet savas mātes mācību;
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Jo tas ir jauks krāšņums tavai galvai un zelta rota tavam kaklam.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Mans bērns, kad grēcinieki tevi vilina, tad neklausi!
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Kad tie saka: „Nāc mums līdz, glūnēsim uz asinīm, glūnēsim uz nenoziedzīgo par nepatiesu!
Kā elle norīsim viņus dzīvus, un sirds skaidrus kā tādus, kas bedrē grimst. (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Mēs atradīsim visādas dārgas mantas, pildīsim savus namus ar laupījumu.
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Tava daļa tev būs mūsu starpā, viens pats maks būs mums visiem.“
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Mans bērns, nestaigā vienā ceļā ar tiem; sargi savu kāju no viņu pēdām;
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Jo viņu kājas skrien uz ļaunu un steidzās asinis izliet.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Bet lai arī tīklu izplāta visiem putniem priekš acīm; tas ir par velti!
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Tā arī viņi glūn uz savām pašu asinīm un glūn uz savu pašu dzīvību.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Tā iet visiem, kas plēš netaisnu mantu; kam šī ir, tam tā paņem dzīvību.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Dieva gudrība skaņi sauc uz lielceļiem, uz ielām tā paceļ savu balsi;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Tā izsaucās, kur ļaužu vislielais troksnis; kur ieiet pilsētas vārtos, tā runā savu valodu:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
Cik ilgi, nejēgas, jūs mīlēsiet nejēdzību, un smējējiem gribēsies apsmiet, un ģeķi ienīdēs atzīšanu?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Griežaties pie manas mācības! Redzi, es jums došu savu garu un jums darīšu zināmus savus vārdus.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Tādēļ nu, ka es aicināju, un jūs liedzaties, ka savu roku izstiepju, un nav, kas uzklausa,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Un jūs visu manu padomu atmetiet un manas pārmācības negribiet;
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Tādēļ arī es smiešos par jūsu postu, es smiešos, kad jums izbailes uzies,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Kad pār jums izbailes nāks kā auka, un posts jums uzbruks kā vētra, kad briesmas un bailes jums uzies.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Tad tie mani sauks, bet es neatbildēšu, tie mani meklēs agri, bet mani neatradīs,
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Tādēļ ka tie atzīšanu ienīdējuši un Tā Kunga bijāšanu nav pieņēmuši.
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Tiem negribējās mana padoma, tie ir nicinājuši visu manu pārmācīšanu;
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Tādēļ tie ēdīs no sava ceļa augļiem, un būs paēduši no saviem padomiem.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Jo nesaprašu nomaldīšanās tos nokauj, un ģeķu pārdrošība tos nomaitā.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Bet kas mani klausa, tas dzīvos droši, un savā mierā tas ļauna nebīsies.
