Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Parabolae Salomonis, filii David, regis Israel.
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Ad sciendam sapientiam, et disciplinam:
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
ad intelligenda verba prudentiae: et suscipiendam eruditionem doctrinae, iustitiam, et iudicium, et aequitatem:
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
ut detur parvulis astutia, adolescenti scientia, et intellectus.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Audiens sapiens, sapientior erit: et intelligens, gubernacula possidebit.
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Animadvertet parabolam, et interpretationem, verba sapientum, et aenigmata eorum.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Timor Domini principium sapientiae. Sapientiam, atque doctrinam stulti despiciunt.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Audi, fili mi, disciplinam patris tui, et ne dimittas legem matris tuae:
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
ut addatur gratia capiti tuo, et torques collo tuo.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Fili mi, si te lactaverint peccatores, ne acquiescas eis.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Si dixerint: Veni nobiscum, insidiemur sanguini, abscondamus tendiculas contra insontem frustra:
deglutiamus eum sicut infernus viventem, et integrum quasi descendentem in lacum. (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Omnem pretiosam substantiam reperiemus, implebimus domos nostras spoliis.
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Sortem mitte nobiscum, marsupium unum sit omnium nostrum.
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Fili mi, ne ambules cum eis, prohibe pedem tuum a semitis eorum.
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Pedes enim illorum ad malum currunt, et festinant ut effundant sanguinem.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Frustra autem iacitur rete ante oculos pennatorum.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Ipsi quoque contra sanguinem suum insidiantur, et moliuntur fraudes contra animas suas.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Sic semitae omnis avari, animas possidentium rapiunt.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Sapientia foris praedicat, in plateis dat vocem suam:
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
in capite turbarum clamitat, in foribus portarum urbis profert verba sua, dicens:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
Usquequo parvuli diligitis infantiam, et stulti ea, quae sibi sunt noxia, cupient, et imprudentes odibunt scientiam?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Convertimini ad correptionem meam: en proferam vobis spiritum meum, et ostendam vobis verba mea.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Quia vocavi, et renuistis: extendi manum meam, et non fuit qui aspiceret.
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Despexistis omne consilium meum, et increpationes meas neglexistis.
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Ego quoque in interitu vestro ridebo, et subsannabo, cum vobis id, quod timebatis, advenerit.
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Cum irruerit repentina calamitas, et interitus quasi tempestas ingruerit: quando venerit super vos tribulatio, et angustia:
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Tunc invocabunt me, et non exaudiam: mane consurgent, et non invenient me:
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
eo quod exosam habuerint disciplinam, et timorem Domini non susceperint,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
nec acquieverint consilio meo, et detraxerint universae correptioni meae.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Comedent igitur fructus viae suae, suisque consiliis saturabuntur.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Aversio parvulorum interficiet eos, et prosperitas stultorum perdet illos.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Qui autem me audierit, absque terrore requiescet, et abundantia perfruetur, timore malorum sublato.
