< Притчи 1 >
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Ama avontafera knare nomanizamofo ke Israeli vahe'mokizmi kini ne' Solomoni, Deviti nemofo krente'ne.
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Ama knare nomanizamofo ke'mo'a, knare antahi'za neramino, tavumro ante ke nerasmino, taza hinketa oku'ama me'nea kea keta antahita hugahune.
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
Knare antahintahi neramino, tazeri fatgo nehanigeta, fatgo avu'ava nehuta, fatgo huta refko nehuta, maka vahe'mofona mago avamente knare avu'avara huzmantegahune.
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Hagi ama ana nanekemo'a, antahi'zama'a omane'nesia vahera knare antahintahi nezamino, ne'mofara antahiza nezaminke'za knare hu'za maka zana refko hugahaze.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Knare antahintahima eri'nesimo'a, ama nanekea nentahinkeno rempi hunemina, mago'ane ama' antahi'zana e'nerinkeno, antahi ama'ma hania ne'mo'a, avumro kea erigahie.
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Ama nanekemo'a zamaza hina, knare antahintahima eri kene, avame kea antahi ama' nehuta, antahi'zane vahe'mo'zama hu'naza kene, ruzahu ruzahu fraki kea erigahaze.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Anumzamofonku kore hunteno agorga'a manizana, antahi'zama eri'zamofo agafa'a me'ne. Hu'neanagi neginagi vahe'mo'za knare antahi'zane avumro kegura zamagena humigahaze.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Mofavre'nimoke, negafa'ma kavumro kema hania kea amage nentenka, negrerama rempima hugamisia kea ha'ontagio.
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Ana kavumro kemo'a, avasase zanu anunte fetori anteankna nehuno, anankempi pasesu nofi anteankna hugantegahie.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Mofavre'nimoke, kumi vahe'mo'za kefoza huogu kavazuma hanazana, ana kefozana osutfa huo.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Tagrane egeta frakineta hazenkezmi omne vaheku ome zmahamneno hnagenka, ovutfa huo.
12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol )
Fri vahe kumamo'ma vahe'ma zamasgahu nevaziankna huta, zamasimuma eri'za mani'naza vahera zamahe frisune. (Sheol )
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Mika zago'amo mareri zantamima zamaheta hanaresuna zantamina refko huta nontifi eri antevi'neteta,
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
musufama erisuna zagoa refko hugamigahunanki, tagrane enoma hanagenka,
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
mofavre'nimoke, zamagranena ovutfa huo, zamagrama vanarega ovuo.
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Na'ankure ame hu'za kumira nehu'za, vahera zamahe'za korana eri neragize.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Namamo'ma negesigenka krifu anaginte'sanana, ana namamo'a krifufina ohenigeno, krifumo'a amnezankna hugahie.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Anahu kna hu'za, vahe'mo'za ruvahe zamahe'naku hazanagi, zamagra'a zamahe nefrize.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
E'inahu kanteti'ma musufama fenoma erizamo'a, kahe frigahie.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Knare antahintahizamo'a mago a'kna hu'neankino, kama vu'za e'za nehazafi oti'neno kezanetino, vahe atru hu'za nemanizafi ranke huno kezatino kea nehie.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Ana a'mo'a tusi kereso nehaza kamofo atuparegati kezatino, rankumapi ufre kafante mani'neno kea nehie.
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
Antahiza omane vahe'motma nama'a zupa musena hutma antahizantmi omane vahera manigahaze? Kiza zokago kema knare antahizanku'ma nehzazana, taganetma omanigahafi?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Nagrama i'oma hugantoa kema amage'ma antesanke'na, nagu'a neramina, knare antahi'zani'a rempi huramigahue.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Hianagi kema nehugenka antahi nonaminka, kagrite etragote'za nehugenka antahi nonamine.
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Kavumro'ma negantogenka, keni'a nontahinka, osuo huazama nehanku,
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
ana nona'a kagrite'ma esia hazenkegura, kagiza regahue. Tusi'a hazenke zamo kazeri kagateresige'na, Nagra kagiza regahue.
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Zahoko'mo hiaza huno hazenke zamo'ma tamazeri agaterenkeno, hankro zaho'mo hiaza huno tinko'mo refitege, hazenke'zamo ene kore'zamo tmagritera egahie.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Ana hanige'za zamagra zamazama hanugura kezatigahazanagi, nagra kenona huozamigahue. Zamagra nagrikura hakresnazanagi, onagegahaze.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Na'ankure zamagra antahi'zama erizankura zamesra hunente'za, Ra Anumzamofona kore hunte zamagesa ontahi'naze.
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Nagrama zamavumro antoankea erinetre'za, zamazeri fatgo huankea amage onte'naze.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
E'ina hu'negu zamagrama hu'nesaza zamuzmamofona raga'a nesageno, oku'ma hu'naku retroma hu'nesaza zamavu'zmavamofo nona'a havi miza erigahaze.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Antahintahizmi omane vahe'mokizmia, neginagi zamavu'zmavamo zamahe nefrinkeno, knare hu'none hu'zama hanaza zamo, zamahe frigahie.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Hianagi aza'o nagri kema antahisimo'a, hazenke e'ori knare huno nemanino, havizankura korora osu mani fru huno manigahie.