< Притчи 1 >

1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
משלי שלמה בן דוד מלך ישראל׃
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
לדעת חכמה ומוסר להבין אמרי בינה׃
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
לקחת מוסר השכל צדק ומשפט ומישרים׃
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
לתת לפתאים ערמה לנער דעת ומזמה׃
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
ישמע חכם ויוסף לקח ונבון תחבלות יקנה׃
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
להבין משל ומליצה דברי חכמים וחידתם׃
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
יראת יהוה ראשית דעת חכמה ומוסר אוילים בזו׃
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
שמע בני מוסר אביך ואל תטש תורת אמך׃
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
כי לוית חן הם לראשך וענקים לגרגרתיך׃
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
בני אם יפתוך חטאים אל תבא׃
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
אם יאמרו לכה אתנו נארבה לדם נצפנה לנקי חנם׃
12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
נבלעם כשאול חיים ותמימים כיורדי בור׃ (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
כל הון יקר נמצא נמלא בתינו שלל׃
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
גורלך תפיל בתוכנו כיס אחד יהיה לכלנו׃
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
בני אל תלך בדרך אתם מנע רגלך מנתיבתם׃
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
כי רגליהם לרע ירוצו וימהרו לשפך דם׃
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
כי חנם מזרה הרשת בעיני כל בעל כנף׃
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
והם לדמם יארבו יצפנו לנפשתם׃
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
כן ארחות כל בצע בצע את נפש בעליו יקח׃
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
חכמות בחוץ תרנה ברחבות תתן קולה׃
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
בראש המיות תקרא בפתחי שערים בעיר אמריה תאמר׃
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
עד מתי פתים תאהבו פתי ולצים לצון חמדו להם וכסילים ישנאו דעת׃
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
תשובו לתוכחתי הנה אביעה לכם רוחי אודיעה דברי אתכם׃
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
יען קראתי ותמאנו נטיתי ידי ואין מקשיב׃
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
ותפרעו כל עצתי ותוכחתי לא אביתם׃
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
גם אני באידכם אשחק אלעג בבא פחדכם׃
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
בבא כשאוה פחדכם ואידכם כסופה יאתה בבא עליכם צרה וצוקה׃
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
אז יקראנני ולא אענה ישחרנני ולא ימצאנני׃
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
תחת כי שנאו דעת ויראת יהוה לא בחרו׃
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
לא אבו לעצתי נאצו כל תוכחתי׃
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
ויאכלו מפרי דרכם וממעצתיהם ישבעו׃
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
כי משובת פתים תהרגם ושלות כסילים תאבדם׃
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
ושמע לי ישכן בטח ושאנן מפחד רעה׃

< Притчи 1 >