Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Pwovèb Salomon yo, fis a David la, wa Israël la:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
pou konnen sajès avèk enstriksyon, Pou dekouvri pawòl bon konprann yo,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
Pou resevwa enstriksyon nan jan pou aji ak sajès, ladwati, jistis, menm jan pou tout moun;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
Pou avèti san konprann yo e bay konesans ak pridans a jenn yo.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Yon nonm saj va tande, va grandi nan konesans li e yon nonm bon konprann va twouve konsèy ki saj,
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Pou konprann yon pwovèb ak mo kache, pawòl a saj yo avèk devinèt yo.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Lakrent SENYÈ a se kòmansman sajès la; sila ki plen foli, meprize sajès ak lenstriksyon.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Tande byen, fis mwen an, lenstriksyon papa ou, e pa abandone leson a manman ou yo;
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Anverite, yo fè yon kouwòn byen bèl sou tèt ou, ak yon bèl dekorasyon nan kou ou.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Fis mwen an, si pechè yo vin tante ou, pa dakò.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Si yo di: “Vini avèk nou, annou kouche yon pyèj pou san, annou fè anbiskad pou inosan yo san koz;
Annou vale yo vivan tankou Sejou mò yo, menm an antye tankou sila k ap desann nan fòs yo. (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Nou va jwenn tout kalite byen presye, nou va ranpli lakay nou ak piyaj.
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Tire osò pa ou ansanm ak nou. Nou tout va gen yon sèl bous”—
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
Fis mwen an, pa mache nan chemen avèk yo. Anpeche pye ou antre sou wout yo,
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Paske pye yo kouri jwenn mal, e yo fè vit pou yo vèse san.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Anverite, se initil pou ouvri yon filè ak pen gaye devan nenpòt kalite zwazo;
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
men yap kouche yon pyèj pou pwòp san pa yo. Yo fè anbiskad pou pwòp lavi pa yo.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Se konsa tout chemen yo ye a pou tout moun ki vin genyen pa mwayen vyolans. Se pwòp lavi yo kap vin rache.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Sajès rele fò nan lari. Li leve vwa li nan plas la.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Nan tèt lari ki gen zen yo, li kriye fò. Nan antre pòtay lari yo, li fè moun tande tout pawòl li yo:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
“Jiskilè, O moun san bon konprann yo, nou va renmen rete san konprann anyen? Pou mokè yo rejwi yo nan moke moun e moun san konprann yo rayi konesans?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Vire sou repwòch mwen an. Gade byen, mwen va vide lespri m sou nou. Mwen va fè nou konnen pawòl mwen yo.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Akoz mwen te rele nou e nou te refize; mwen te lonje men m, e pèsòn pa t okipe sa,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
men nou te neglije tout konsèy mwen yo, e nou pa t vle tande repwòch mwen;
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
konsa, mwen menm anplis, va ri sou malè nou yo. Mwen va moke nou lè gran laperèz la rive,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
lè gran laperèz nou rive tankou tanpèt e gwo dezas nou yo tankou toubiyon, lè gwo pwoblèm ak soufrans rive sou nou.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Nan lè sa a, yo va rele m, men mwen p ap reponn. Yo va chache mwen avèk dilijans, men yo p ap twouve m,
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
akoz yo te rayi konesans e pa t chwazi gen lakrent SENYÈ a.
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Yo te refize konsèy mwen. Yo te rejte tout repwòch mwen yo.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Pou sa, yo va manje fwi a pwòp chemen yo, e vant yo va vin plen ak pwòp manèv yo.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Paske chemen kwochi a moun san konprann yo va touye yo. Kè kontan a sila ki plen foli va detwi yo.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Men sila ki koute mwen an va viv ansekirite, e li va rete alèz san pè malè.”
