Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Ici nĩ thimo cia Solomoni mũrũ wa Daudi, ũrĩa warĩ mũthamaki wa Isiraeli:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
nĩ thimo cia gũtũma mũndũ agĩe na ũũgĩ, na ataarĩke; nĩ cia gũtũma ahote gũtaũkĩrwo nĩ ciugo cia ũũgĩ;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
nĩ cia gũtũma mũndũ ataarĩke ahote kũbarĩrĩra mũtũũrĩre wake, ekage maũndũ marĩa magĩrĩire, na ma kĩhooto, na marĩa mega;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
nĩ cia gũtũma ũrĩa ũtarĩ na ũũgĩ agĩe na ũmenyo, na cia gũtũma mũndũ mwĩthĩ agĩe na ũmenyo na ũgereri:
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
arĩa oogĩ-rĩ, nĩmathikĩrĩrie na mongerere wĩruti wao, nao arĩa akũũrani maũndũ metĩkĩre gũtongorio.
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Ningĩ nĩ cia gũtũma mũndũ ataũkĩrwo nĩ thimo na ngerekano, na ataũkĩrwo nĩ ciugo cia andũ arĩa oogĩ, na ndaĩ ciao.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Kĩambĩrĩria kĩa ũmenyo nĩ gwĩtigĩra Jehova, no arĩa akĩĩgu nĩ mathũire ũũgĩ na ũtaaro.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Mũrũ wakwa, thikĩrĩria mataaro ma thoguo, na ndũgatigane na ũrutani wa maitũguo.
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Maũndũ macio magaatuĩka ithaga rĩa kũgemia mũtwe waku, na ta mũgathĩ wa kũgemia ngingo yaku.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Mũrũ wakwa, ehia mangĩgakũheenereria-rĩ, ndũkanetĩkanie nao.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Mangĩgakwĩra atĩrĩ, “Ũka ũthiĩ hamwe na ithuĩ; reke tuoherie mũndũ tũite thakame yake, reke tũcemaceeme mũndũ o na ũtehĩtie;
ningĩ reke tũmamerie marĩ muoyo, o ta ũrĩa mbĩrĩra ĩĩkaga, na marĩ agima, o ta arĩa maharũrũkaga irima; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Na ithuĩ-rĩ, tũkĩgĩe na indo cia goro cia mĩthemba yothe, na tũiyũrie nyũmba ciitũ na indo cia ndaho;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
rutithania wĩra na ithuĩ, tũkorwo na mũhuko ũmwe ithuothe”;
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
mũrũ wakwa, tiga gũtwarana nao, ndũkagerere njĩra ciao;
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
nĩgũkorwo magũrũ mao mahanyũkaga mathiĩ mehia-inĩ, nao mahiũhaga magaite thakame.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Kaĩ nĩ wĩra wa tũhũ kũiga gĩkerenge nyoni ciothe igĩkuonaga-ĩ!
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Andũ aya mohagĩria thakame yao ene; maceemaga o mĩoyo yao ene!
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Ũcio nĩguo mũthia wa arĩa othe magĩaga na indo na njĩra ya ungumania; indo icio iniinaga mĩoyo ya arĩa magĩaga nacio.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Ũũgĩ nĩ aretana anĩrĩire njĩra-inĩ, ningĩ agakayũrũrũka arĩ ihaaro-inĩ cia mũingĩ;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Aragũthũka na mũgambo mũnene arĩ magomano-inĩ ma njĩra kũu kũrĩ inegene, o na itoonyero rĩa itũũra inene akoria atĩrĩ:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
“Inyuĩ mũtarĩ ũũgĩ-rĩ, nĩ nginya rĩ mũgũtũũra mwendete njĩra cianyu itarĩ cia ũũgĩ? Nĩ nginya rĩ anyũrũrania megũtũũra makenagĩra kĩnyũrũri, na arĩa akĩĩgu mathũire ũmenyo?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Korwo nĩmwetĩkĩrire kũigua ũtaaro wakwa-rĩ, nĩingĩamũhingũrĩire ngoro yakwa, ndũme mũmenye meciiria makwa.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
No tondũ nĩmwaregire kũnjigua rĩrĩa ndetanire, na gũtirĩ mũndũ werũmbũirie hĩndĩ ĩrĩa ndatambũrũkirie guoko gwakwa,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
na mũkĩagĩra mataaro makwa mothe bata, na mũkĩaga gwĩtĩkĩra ikaanania rĩakwa-rĩ,
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
niĩ na niĩ nĩngamũthekerera hĩndĩ yanyu ya mwanangĩko, na ndĩmũnyũrũrie rĩrĩa mũgaakorererwo nĩ mũtino:
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
ĩĩ hĩndĩ ĩrĩa guoya ũkaamũkorerera ta kĩhuhũkanio, rĩrĩa mwanangĩko ũkaamũhaata ta rũhuho rwa kĩhuhũkanio, rĩrĩa mũgaakinyĩrĩrwo nĩ mĩnyamaro na ruo rwa ngoro.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
“Hĩndĩ ĩyo nĩmakangaĩra, no ndikametĩka; nĩmakanjetha na kĩyo, no matikanyona.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Tondũ nĩmathũũrire ũmenyo, na matiigana gũthuura gwĩtigĩra Jehova,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
tondũ matietĩkĩrire mataaro makwa, na nĩmamenire ikaanania rĩakwa,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
makaarĩa maciaro ma mĩthiĩre yao, na mahũũnio nĩ maciaro ma mathugunda mao.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Nĩgũkorwo ũgenyũ wa arĩa matarĩ ũũgĩ nĩũkamooraga, nakuo kwĩgangara kwa arĩa akĩĩgu nĩgũkamaniina;
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
no ũrĩa wothe ũnjiguaga arĩtũũraga na thayũ, na atũũre ahooreire, atarĩ ũgwati angĩĩtigĩra.”
