Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Proverbs of Solomon, son of David, king of Israel:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
For knowing wisdom and instruction, For understanding sayings of intelligence,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
For receiving the instruction of wisdom, Righteousness, judgment, and uprightness,
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
For giving to simple ones — prudence, To a youth — knowledge and discretion.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
(The wise doth hear and increaseth learning, And the intelligent doth obtain counsels.)
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
For understanding a proverb and its sweetness, Words of the wise and their acute sayings.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Fear of Jehovah [is] a beginning of knowledge, Wisdom and instruction fools have despised!
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Hear, my son, the instruction of thy father, And leave not the law of thy mother,
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
For a graceful wreath [are] they to thy head, And chains to thy neck.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
My son, if sinners entice thee be not willing.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
If they say, 'Come with us, we lay wait for blood, We watch secretly for the innocent without cause,
We swallow them as Sheol — alive, And whole — as those going down [to] the pit, (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Every precious substance we find, We fill our houses [with] spoil,
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Thy lot thou dost cast among us, One purse is — to all of us.'
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
My son! go not in the way with them, Withhold thy foot from their path,
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
For their feet to evil do run, And they haste to shed blood.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Surely in vain is the net spread out before the eyes of any bird.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
And they for their own blood lay wait, They watch secretly for their own lives.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
So [are] the paths of every gainer of dishonest gain, The life of its owners it taketh.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Wisdom in an out-place crieth aloud, In broad places she giveth forth her voice,
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
At the head of the multitudes she calleth, In the openings of the gates, In the city her sayings she saith:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
'Till when, ye simple, do ye love simplicity? And have scorners their scorning desired? And do fools hate knowledge?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Turn back at my reproof, lo, I pour forth to you my spirit, I make known my words with you.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Because I have called, and ye refuse, I stretched out my hand, and none is attending,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
And ye slight all my counsel, And my reproof ye have not desired.
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
I also in your calamity do laugh, I deride when your fear cometh,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
When your fear cometh as destruction, And your calamity as a hurricane doth come, When on you come adversity and distress.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Then they call me, and I do not answer, They seek me earnestly, and find me not.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Because that they have hated knowledge, And the fear of Jehovah have not chosen.
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
They have not consented to my counsel, They have despised all my reproof,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
And they eat of the fruit of their way, And from their own counsels they are filled.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
For the turning of the simple slayeth them, And the security of the foolish destroyeth them.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
And whoso is hearkening to me dwelleth confidently, And [is] quiet from fear of evil!'
