Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Proverbs of Solomon, son of David, king of Israel:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
to know wisdom and instruction; to discern the words of understanding;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
to receive the instruction of wisdom, righteousness and judgment, and equity;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
to give prudence to the simple, to the young man knowledge and discretion.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
He that is wise will hear, and will increase learning; and the intelligent will gain wise counsels:
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
to understand a proverb and an allegory, the words of the wise and their enigmas.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
The fear of Jehovah is the beginning of knowledge: fools despise wisdom and instruction.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Hear, my son, the instruction of thy father, and forsake not the teaching of thy mother;
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
for they shall be a garland of grace unto thy head, and chains about thy neck.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
My son, if sinners entice thee, consent not.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
If they say, Come with us, let us lay wait for blood, let us lurk secretly for the innocent without cause;
let us swallow them up alive as Sheol, and whole, as those that go down into the pit; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
we shall find all precious substance, we shall fill our houses with spoil:
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
cast in thy lot among us; we will all have one purse:
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
— my son, walk not in the way with them, keep back thy foot from their path;
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
for their feet run to evil, and they make haste to shed blood.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
For in vain the net is spread in the sight of anything which hath wings.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
And these lay wait for their own blood; they lurk secretly for their own lives.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
So are the paths of every one that is greedy of gain: it taketh away the life of its possessors.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Wisdom crieth without; she raiseth her voice in the broadways;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
she calleth in the chief [place] of concourse, in the entry of the gates; in the city she uttereth her words:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
How long, simple ones, will ye love simpleness, and scorners take pleasure in their scorning, and the foolish hate knowledge?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Turn you at my reproof: behold, I will pour forth my spirit unto you, I will make known to you my words.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Because I have called, and ye refused; I have stretched out my hand, and no one regarded;
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
and ye have rejected all my counsel, and would none of my reproof:
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
I also will laugh in your calamity, I will mock when your fear cometh;
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
when your fear cometh as sudden destruction, and your calamity cometh as a whirlwind; when distress and anguish come upon you:
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
— then will they call upon me, but I will not answer; they will seek me early, and shall not find me.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Because they hated knowledge, and did not choose the fear of Jehovah;
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
they would none of my counsel, they despised all my reproof:
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
therefore shall they eat of the fruit of their way, and be filled with their own devices.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
For the turning away of the simple shall slay them, and the prosperity of the foolish shall cause them to perish.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
But whoso hearkeneth unto me shall dwell safely, and shall be at rest from fear of evil.
