Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
These are the proverbs of Solomon son of David, king of Israel,
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
for gaining wisdom and discipline, for comprehending words of insight,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
and for receiving instruction in wise living and in righteousness, justice, and equity.
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
To impart prudence to the simple and knowledge and discretion to the young,
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
let the wise listen and gain instruction, and the discerning acquire wise counsel
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
by understanding the proverbs and parables, the sayings and riddles of the wise.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
The fear of the LORD is the beginning of knowledge, but fools despise wisdom and discipline.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Listen, my son, to your father’s instruction, and do not forsake the teaching of your mother.
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
For they are a garland of grace on your head and a pendant around your neck.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
My son, if sinners entice you, do not yield to them.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
If they say, “Come along, let us lie in wait for blood, let us ambush the innocent without cause,
let us swallow them alive like Sheol, and whole like those descending into the Pit. (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
We will find all manner of precious goods; we will fill our houses with plunder.
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Throw in your lot with us; let us all share one purse”—
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
my son, do not walk the road with them or set foot upon their path.
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
For their feet run to evil, and they are swift to shed blood.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
How futile it is to spread the net where any bird can see it!
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
But they lie in wait for their own blood; they ambush their own lives.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Such is the fate of all who are greedy, whose unjust gain takes the lives of its possessors.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Wisdom calls out in the street, she lifts her voice in the square;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
in the main concourse she cries aloud, at the city gates she makes her speech:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
“How long, O simple ones, will you love your simple ways? How long will scoffers delight in their scorn and fools hate knowledge?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
If you had repented at my rebuke, then surely I would have poured out my spirit on you; I would have made my words known to you.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Because you refused my call, and no one took my outstretched hand,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
because you neglected all my counsel, and wanted none of my correction,
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
in turn I will mock your calamity; I will sneer when terror strikes you,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
when your dread comes like a storm, and your destruction like a whirlwind, when distress and anguish overwhelm you.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Then they will call on me, but I will not answer; they will earnestly seek me, but will not find me.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
For they hated knowledge and chose not to fear the LORD.
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
They accepted none of my counsel; they despised all my reproof.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
So they will eat the fruit of their own way, and be filled with their own devices.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
For the waywardness of the simple will slay them, and the complacency of fools will destroy them.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
But whoever listens to me will dwell in safety, secure from the fear of evil.”
