Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
The proverbs of Solomon the son of David, king of Israel:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
To know wisdom and instruction; To discern the words of understanding;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
To receive instruction in wise dealing, In righteousness and justice and equity;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
To give prudence to the simple, To the young man knowledge and discretion:
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
That the wise man may hear, and increase in learning; And that the man of understanding may attain unto sound counsels:
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
To understand a proverb, and a figure, The words of the wise, and their dark sayings.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
The fear of Jehovah is the beginning of knowledge; [But] the foolish despise wisdom and instruction.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
My son, hear the instruction of thy father, And forsake not the law of thy mother:
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
For they shall be a chaplet of grace unto thy head, And chains about thy neck.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
My son, if sinners entice thee, Consent thou not.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
If they say, Come with us, Let us lay wait for blood; Let us lurk privily for the innocent without cause;
Let us swallow them up alive as Sheol, And whole, as those that go down into the pit; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
We shall find all precious substance; We shall fill our houses with spoil;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Thou shalt cast thy lot among us; We will all have one purse:
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
My son, walk not thou in the way with them; Refrain thy foot from their path:
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
For their feet run to evil, And they make haste to shed blood.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
For in vain is the net spread In the sight of any bird:
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
And these lay wait for their own blood; They lurk privily for their own lives.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
So are the ways of every one that is greedy of gain; It taketh away the life of the owners thereof.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Wisdom crieth aloud in the street; She uttereth her voice in the broad places;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
She crieth in the chief place of concourse; At the entrance of the gates, In the city, she uttereth her words:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
How long, ye simple ones, will ye love simplicity? And scoffers delight them in scoffing, And fools hate knowledge?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Turn you at my reproof: Behold, I will pour out my spirit upon you; I will make known my words unto you.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Because I have called, and ye have refused; I have stretched out my hand, and no man hath regarded;
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
But ye have set at nought all my counsel, And would none of my reproof:
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
I also will laugh in [the day of] your calamity; I will mock when your fear cometh;
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
When your fear cometh as a storm, And your calamity cometh on as a whirlwind; When distress and anguish come upon you.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Then will they call upon me, but I will not answer; They will seek me diligently, but they shall not find me:
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
For that they hated knowledge, And did not choose the fear of Jehovah,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
They would none of my counsel, They despised all my reproof.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Therefore shall they eat of the fruit of their own way, And be filled with their own devices.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
For the backsliding of the simple shall slay them, And the careless ease of fools shall destroy them.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
But whoso hearkeneth unto me shall dwell securely, And shall be quiet without fear of evil.
