Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
The proverbs of Solomon, the son of David, king of Israel:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
to know wisdom and instruction; to discern the words of understanding;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
to receive instruction in wise dealing, in righteousness, justice, and equity;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
to give prudence to the simple, knowledge and discretion to the young man—
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
that the wise man may hear, and increase in learning; that the man of understanding may attain to sound counsel;
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
to understand a proverb and parables, the words and riddles of the wise.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
The fear of the LORD is the beginning of knowledge, but the foolish despise wisdom and instruction.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
My son, listen to your father’s instruction, and do not forsake your mother’s teaching;
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
for they will be a garland to grace your head, and chains around your neck.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
My son, if sinners entice you, do not consent.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
If they say, “Come with us. Let’s lie in wait for blood. Let’s lurk secretly for the innocent without cause.
Let's swallow them up alive like Sheol (Sheol h7585), and whole, like those who go down into the pit.
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
We will find all valuable wealth. We will fill our houses with plunder.
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
You shall cast your lot among us. We will all have one purse”—
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
my son, do not walk on the path with them. Keep your foot from their path,
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
for their feet run to evil. They hurry to shed blood.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
For the net is spread in vain in the sight of any bird;
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
but these lay in wait for their own blood. They lurk secretly for their own lives.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
So are the ways of everyone who is greedy for gain. It takes away the life of its owners.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Wisdom calls aloud in the street. She utters her voice in the public squares.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
She calls at the head of noisy places. At the entrance of the city gates, she utters her words:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
“How long, you simple ones, will you love simplicity? How long will mockers delight themselves in mockery, and fools hate knowledge?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Turn at my reproof. Behold, I will pour out my spirit on you. I will make known my words to you.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Because I have called, and you have refused; I have stretched out my hand, and no one has paid attention;
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
but you have ignored all my counsel, and wanted none of my reproof;
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
I also will laugh at your disaster. I will mock when calamity overtakes you,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
when calamity overtakes you like a storm, when your disaster comes on like a whirlwind, when distress and anguish come on you.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Then they will call on me, but I will not answer. They will seek me diligently, but they will not find me,
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
because they hated knowledge, and did not choose the fear of the LORD.
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
They wanted none of my counsel. They despised all my reproof.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Therefore they will eat of the fruit of their own way, and be filled with their own schemes.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
For the backsliding of the simple will kill them. The careless ease of fools will destroy them.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
But whoever listens to me will dwell securely, and will be at ease, without fear of harm.”
