Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Ordsprog af Salomo, Davids Søn, Israels Konge.
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Af dem skal man lære Visdom forstandig Tale,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
tage mod Tugt, som gør klog, mod Retfærdighed, Ret og Retsind;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
de skal give tankeløse Klogskab, ungdommen Kundskab og Kløgt;
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
den vise høre og øge sin Viden, den forstandige vinde sig Levekunst;
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
de skal lære at tyde Ordsprog og Billeder, de vises Ord og Gaader.
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
HERRENS Frygt er Kundskabs begyndelse, Daarer ringeagter Visdom og Tugt.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Hør, min Søn, paa din Faders Tugt, opgiv ikke din Moders Belæring.
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
thi begge er en yndig Krans til dit Hoved og Kæder til din Hals.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Min Søn, sig nej, naar Syndere lokker!
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Siger de: »Kom med, lad os lure paa den fromme, lægge Baghold for sagesløs, skyldfri Mand!
Som Dødsriget sluger vi dem levende, med Hud og Haar, som for de i Graven. (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Vi vinder os Gods og Guld, vi fylder vore Huse med Rov.
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Gør fælles Sag med os; vi har alle fælles Pung!«
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
— min Søn, gaa da ikke med dem, hold din Fod fra deres Sti;
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
thi deres Fødder løber efter ondt, de haster for at udgyde Blod.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Thi det er unyttigt at udspænde Garnet for alle Fugles Øjne;
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
de lurer paa eget Blod, lægger Baghold for eget Liv.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Saa gaar det enhver, der attraar Rov, det tager sin Herres Liv.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Visdommen raaber paa Gaden, paa Torvene løfter den Røsten;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
oppe paa Murene kalder den, tager til Orde i Byen ved Portindgangene:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
Hvor længe vil I tankeløse elske Tankeløshed, Spotterne finde deres Glæde i Spot og Daarerne hade Kundskab?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Vend eder til min Revselse! Se, jeg lader min Aand udvælde for eder, jeg kundgør eder mine Ord:
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Fordi jeg raabte og I stod imod, jeg vinked og ingen ænsed det,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
men I lod haant om alt mit Raad og tog ikke min Revselse til jer,
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
derfor ler jeg ved eders Ulykke, spotter, naar det, I frygter, kommer,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
naar det, I frygter, kommer som Uvejr, naar eders Ulykke kommer som Storm, naar Trængsel og Nød kommer over jer.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Da svarer jeg ej, naar de kalder, de søger mig uden at finde,
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
fordi de hadede Kundskab og ikke valgte HERRENS Frygt;
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
mit Raad tog de ikke til sig, men lod haant om al min Revselse.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Frugt af deres Færd skal de nyde og mættes med egne Raad;
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
thi tankeløses Egensind bliver deres Død, Taabers Sorgløshed bliver deres Undergang;
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
men den, der adlyder mig, bor trygt, sikret mod Ulykkens Rædsel.
