Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Isarel siangpahrang, Devit capa Solomon e cingthuilawknaw:
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
Lungangnae hoi cangkhainae panue hane hoi thaipanuenae lawk hah thaipanuek hane hoi,
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
lungangnae, lannae, lawkcengnae hoi lannae koelah cangkhainae pang hane hoi,
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
kamawngrame kâhruetcuet poe hane hoi, thoundounnaw ni panuenae hoi poukthainae a tawn awh nahanlah,
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
tami lungkaang ni a thai navah lungang a kâthap vaiteh, thaipanueknae ka tawn e ni lamthung patue thainae a hmu han.
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Cingthuilawk hoi bangnuenae, lungangnae hoi kâpâvêinae naw thaipanuek nahanlah,
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
BAWIPA takinae teh panuenae kamtawngnae doeh. Hatei, tamipathunaw ni teh lungangnae hoi cingthuinae hah a dudam awh.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Ka capa, na pa e pâtunae hah thai nateh, na manu e kâlawk hai pahnawt hanh.
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
Hothateh na lû dawk kamthoupnae sammuem lah awm vaiteh, na lahuen dawk awi e dingyin lah ao han.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Ka capa, tamikayonnaw ni na pasawt pawiteh, ngai pouh hanh.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Kai koe tho van haw, tami thei hanelah pawm sei. A khuekhaw awm laipalah yonnae ka tawn hoeh naw hah arulahoi pawm awh sei.
Sheol patetlah a hring lahoi payawp awh vaiteh, kadungpoung e tangkom dawk ka bawt e patetlah, (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
Aphu kaawm e hno pueng la awh vaiteh, lawphno hoi mamae im dawk kawi sak awh sei.
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
Kaimouh koe kambawng van leih, maimae tangkabom suekâvan sak awh sei ati awh nakunghai,
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
ka capa, ahnimouh koe kambawng hanh. Ahnimae lamthung hah roun hanelah kâyawmh.
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
Ahnimae khok teh yonnae koe lah a yawng teh, tami thei hanelah a hue a rang awh.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Bangpatet e tava nakunghai a hmunae koe tamlawk yangda pawiteh, ayawm doeh.
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
Hatei, ahnimouh teh amamouh hoi amamouh kâthei hanlah a kâpawp awh teh, amamae hringnae arulahoi ka pawm e lah doeh ao awh.
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Hot patetlah, kamsoumhoehe pungdawnae koe lah kahounlounnaw e hringnae teh, katawnkung hringnae hah a thei awh.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Lungangnae ni a lawi lahoi kacaipounglah a kaw teh, lam tangkuem dawk lawk ceiceikapanglah a oung.
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Tami kamkhuengnae koe a oung teh, khopui kâennae longkha koe lawk a dei.
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
Nangmouh kamawngramenaw, nâtotouh maw cungkeihoehe kamawngrame hah na lungpataw awh han rah. Kadudamnaw ni, dudamnae dawk a nawm awh teh, tamipathunaw ni panuethainae hah a hmuhma awh.
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Kaie yuenae koe kamlang awh, nangmae thung ka muitha ka awi vaiteh, ka lawk hah na panue sak han.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Na kaw awh ei, na ngai awh hoeh. Ka kut ka dâw ei, apinihai banglah na pouk awh hoeh.
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
Kâhruetcuet na poe awh e puenghai na hnoun awh teh, na yuenae puenghai buet touh boehai bout na tarawi awh hoeh.
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
Hatdawkvah, yawthoenae na kâhmo awh toteh, na panuikhai vaiteh, lungpuennae na kâhmo awh to hai na panuikhai awh han.
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
Takinae kahlî kathout ni na kanawi awh teh, bongparui ni na parit awh toteh, kângairu temdengnae a tho toteh, na panuikhai han.
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Hatnavah, na kaw awh han, hatei, na pato awh mahoeh. Atangcalah na tawng awh han, hatei, na hmawt awh mahoeh.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Panuethainae hah a hmuhma awh teh, BAWIPA taki hane hah na kârawi awh hoeh.
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Pouknae ka poe e hah ngai awh hoeh, ka yuenae puenghai banglah noutna awh hoeh.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
Hatdawkvah, a hringnuen pawhik hah amamouh ni a ca awh han. A khopouk awh e ni letlang a paha sak han.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Bangkongtetpawiteh, kamawngrame ni a phen saknae ni a thei awh vaiteh, lawlulawlei ka panuek laipalah, a onae ni a raphoe awh han.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Hatei, ka lawk ka tarawi e teh, karoumcalah kho a sak han. Thoenae taket laipalah karoumcalah ao awh han.
