Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
Haenawk loe Israel siangpahrang, David capa, Solomon ih palungha lok ah oh;
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
palungha lok mah palunghahaih, thuitaekhaih hoi kathuk lokhlongnawk panoekhaih to na paek tih;
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
thuitaek thaihaih, katoeng ah lokcaekhaih, kangvan ah lok takroekhaih to na hnu tih;
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
kami rumramnawk khaeah palunghahaih to paek ueloe, thendoeng mah panoekhaih hoi poek thaihaih to tawn tih.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Palungha kami loe lok tahngai ueloe, panoekhaih to pung tih; panoekhaih tawn kami loe palungha kami mah thuih ih lok to talawk tih;
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
palungha lok hoi patahhaih loknawk, palungha kami mah thuih ih palunghahaih lok hoi kathuk loknawk to panoek thai hanah,
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
Sithaw zithaih loe palunghahaih takung ah oh; toe amthu mah loe palunghahaih hoi thuitaekhaih to patoek.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
Ka capa, nam pa thuitaekhaih lok to tahngaih loe, nam no mah patukhaih to pahnawt sut hmah.
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
To tiah thuitaekhaih hoi patukhaih loe na lu hanah apawk lumuek baktih, na tahnong hanah bungmu ah om tih.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
Ka capa, kami zaenawk mah na zoek cadoeh, nihcae ih lok to tahngai hmah.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Nihcae mah, Kaicae hnuk ah na bang ah, kami athii palong hanah zing si loe, zaehaih tawn ai kaminawk to angang si;
nihcae to taprong baktih, tangqom thungah caeh kaminawk baktiah, kahing ah paaeh boih si; (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
to tiah nahaeloe atho kana hmuenmae to a hnu o ueloe, aicae ih im doeh minawk khae hoi lomh ih hmuenmae hoiah koi tih;
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
kaicae hoi nawnto taham khethaih phoisa to va ah; a hnuk o ih phoisa doeh kangvan ah amzet si, tiah na naa o cadoeh,
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
ka capa, nihcae hnukah bang hmah; nihcae caehhaih loklam ah caeh hmah:
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
nihcae loe zaehaih sak hanah cawnh o moe, athii palong hanah angtawt rang o.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
Tavaa mah hnuk naah palok payang nahaeloe tih atho maw om tih!
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
To baktih kaminawk loe angmacae athii long hanah zing o moe, angmacae hinghaih lak han ih ni angang o!
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Amsoem ai ah hmuen hak koeh hmoek kaminawk boih loe, hnukkhuem ah angmacae hinghaih to ni a lak o.
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Palunghahaih loe tasa bangah hangh moe, loklamnawk ah tha hoiah a hangh;
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
kami angpophaih ahmuennawk hoi vangpui khongkhanawk ah a hangh; vangpui thungah a hang ih loknawk loe,
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
nangcae kami rumramnawk, khosak rumramhaih to nasetto maw na palung o han vop? Nangcae loe minawk mah pahnuithuihaih to na koeh o, amthu kaminawk loe palunghahaih to nasetto maw hnuma o vop tih?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
Kang thuitaek o haih lok hae tahngai oh loe, amlaem oh; khenah, ka muithla nangcae nuiah ka kraih moe, ka thuih ih loknawk to kang panoek o sak han.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
Kang kawk o naah, nang maak o; ka ban payangh naah, tidoeh nang sah o ai;
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
kang thuih ih lok to tidoeh na sah o ai moe, kang thuitaek o haih lok doeh na tahngai o ai pongah,
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
raihaih na tongh o naah kang pahnuih thuih moe, zithaih na tongh o naah,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
na nuiah raihaih mah takhi sae baktiah phak moe, amrohaih mah takhi kamhae baktiah angzoh thuih naah, palungsethaih hoi raihaih mah na nuiah krak thuih naah doeh kang pahnui o thuih toeng han:
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
Kai nang kawk o naah, kang pathim o mak ai; nihcae mah kai to pakrong o tih, toe na hnu o mak ai.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
Nihcae loe palunghahaih to hnukma o, Angraeng zithaih to qoi o ai.
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
Ka thuih ih lok to nihcae mah tahngai o ai, ka zoehhaih loknawk boih doeh patoek o.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
To pongah nihcae mah a caeh o haih loklam ih athaih to caa o ueloe, sak han a poek o ih hmuen hoiah koi o tih.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Poekhaih tawn ai kaminawk loe loklam amkhraeng o moe, duek o; amthu kaminawk khosakhoihaih loe angmacae amrohaih ah oh.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Toe ka lok tahngai kami loe ngancuem ueloe, kasae zithaih om ai ah monghaih hoiah khosah tih.
