Притчи 9
1 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
Ынцелепчуня шь-а зидит каса, шь-а тэят чей шапте стылпь,
2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
шь-а ынжунгият вителе, шь-а аместекат винул, шь-а пус маса,
3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
шь-а тримис служничеле ши стригэ де пе вырфул ынэлцимилор четэций:
4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
„Чине есте прост сэ винэ ынкоаче!” Челор липсиць де причепере ле зиче:
5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
„Вениць де мынкаць дин пыня мя ши бець дин винул пе каре л-ам аместекат!
6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
Лэсаць простия ши вець трэи ши умблаць пе каля причеперий!”
7 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
Чел че мустрэ пе ун батжокоритор ышь траӂе диспрец ши чел че каутэ сэ ындрепте пе чел рэу се алеӂе ку окара.
8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
Ну мустра пе чел батжокоритор, ка сэ ну те ураскэ; мустрэ пе чел ынцелепт, ши ел те ва юби!
9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
Дэ ынцелептулуй, ши се ва фаче ши май ынцелепт; ынвацэ пе чел неприхэнит, ши ва ынвэца ши май мулт!
10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
Ынчепутул ынцелепчуний есте фрика де Домнул ши штиинца сфинцилор есте причеперя.
11 Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
Прин мине ци се вор ынмулци зилеле ши ци се вор мэри аний веций тале.
12 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
Дакэ ешть ынцелепт, пентру тине ешть ынцелепт; дакэ ешть батжокоритор, ту сингур вей суфери.
13 Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
Небуния есте о фемее гэлэӂиоасэ, проастэ ши каре ну штие нимик.
14 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
Еа шаде тотушь ла уша касей сале, пе ун скаун, пе ынэлцимиле четэций,
15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
ка сэ стриӂе ла трекэторий каре мерг пе каля чя дряптэ:
16 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
„Чине есте прост сэ винэ аич!” Яр челуй фэрэ минте ый зиче:
17 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
„Апеле фурате сунт дулчь ши пыня луатэ пе аскунс есте плэкутэ!”
