Притчи 9
1 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
Visdomsmøyi hev bygt seg hus, hev hogge til sine stolpar sju.
2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
Ho hev slagta sitt slagt og blanda sin vin og attåt duka sitt bord.
3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
Sine ternor hev ho sendt ut, og ropar ovan frå haugarne i byen:
4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
«Den som er fåkunnig, vende seg hit!» Til den vitlause segjer ho:
5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
«Kom, og et av mitt brød og drikk av den vin eg hev blanda!»
6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
Lat fåkunna fara so de kann liva og vandra på vegen til vit!
7 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
Den som refser ein spottar, fær skam yver seg, den som lastar ein gudlaus, fær seg ein flekk.
8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
Lasta’kje spottaren, han vil hata deg! Lasta den vise, han vil elska deg!
9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
Gjev ein vismann, so aukar hans visdom, lær ein rettferdig, so lærar han meir.
10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
Otte for Herren er upphav til visdom, og vit er å kjenna den Heilage.
11 Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
«For ved meg dine dagar skal aukast, og fleire livs-år fær du.»
12 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
Er du vis, so gagnar det deg sjølv, spottar du, so lyt du bera det åleine.
13 Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
Fru dårskap fer med ståk, fåkunnig som ho er og ingen ting veit.
14 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
Ho sit attmed husdøri si, på ein stol høgt uppe i byen,
15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
og bed inn dei som ferdast på vegen, som gjeng sine stigar beint fram:
16 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
«Den som er fåkunnig, vende seg hit!» Ja, til den vitlause segjer ho:
17 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
«Stole vatn er søtt, og ljuvlegt er løyn-ete brød.»
