Притчи 9
1 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
Dieva gudrība ir uztaisījusi savu namu, viņa uzcirtusi savus septiņus pīlārus;
2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
Viņa nokāvusi savus kaujamos, jaukusi savu vīnu, ir jau klājusi savu galdu;
3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
Viņa izsūtījusi savas kalpones; viņa sauc no pilsētas augstākām vietām:
4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
„Kas nejēga, lai griežas šurp!“kas neprātīgs, uz to viņa saka:
5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
„Nāciet, ēdiet no manas maizes, un dzeriet no vīna, ko esmu jaukusi.
6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
Atstājiet nejēdzību, tad dzīvosiet, un staigājiet pa atzīšanas ceļu!“
7 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
Kas smējēju pamāca, tas dabūs kaunu, un kas bezdievīgo pārmāca, apsmieklu.
8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
Nepamāci smējēju, ka viņš tevi neienīst; pamāci prātīgo, tas tevi mīlēs.
9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
Dod prātīgam, tad viņš tiks jo prātīgs, māci taisnu, tad viņš pieaugs mācībā.
10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
Tā Kunga bijāšana ir gudrības iesākums, un izprast, kas svēts, tā ir atzīšana.
11 Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
Jo caur mani taps daudz tavu dienu un vairosies tev dzīvības gadi.
12 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
Ja tu gudrs, tad tu sev gudrs; ja tu smējējs, tad tu viens pats to nesīsi.
13 Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
Nejēdzība ir sieva tītīga, ģeķīga, kas neatjēdz nenieka
14 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
Tā sēž sava nama durvīs uz goda krēsla pilsētas augstās vietās,
15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
Aicināt tos, kas iet garām pa ceļu, kas staigā savās taisnās tekās.
16 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
Kas nejēga, lai griežas šurp! Un kas neprātīgs, uz to viņa saka:
17 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
„Zagts ūdens ir salds, un slēpta maize garda!“
