Притчи 9
1 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
Sapientia ædificavit sibi domum: excidit columnas septem.
2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
Immolavit victimas suas, miscuit vinum, et proposuit mensam suam.
3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
Misit ancillas suas ut vocarent ad arcem et ad mœnia civitatis.
4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
Si quis est parvulus, veniat ad me. Et insipientibus locuta est:
5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
Venite, comedite panem meum, et bibite vinum quod miscui vobis.
6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
Relinquite infantiam, et vivite, et ambulate per vias prudentiæ.
7 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
Qui erudit derisorem, ipse injuriam sibi facit, et qui arguit impium, sibi maculam generat.
8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
Noli arguere derisorem, ne oderit te: argue sapientem, et diliget te.
9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
Da sapienti occasionem, et addetur ei sapientia; doce justum, et festinabit accipere.
10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
Principium sapientiæ timor Domini, et scientia sanctorum prudentia.
11 Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
Per me enim multiplicabuntur dies tui, et addentur tibi anni vitæ.
12 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
Si sapiens fueris, tibimetipsi eris; si autem illusor, solus portabis malum.
13 Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
Mulier stulta et clamosa, plenaque illecebris, et nihil omnino sciens,
14 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
sedit in foribus domus suæ, super sellam in excelso urbis loco,
15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
ut vocaret transeuntes per viam, et pergentes itinere suo:
16 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
Qui est parvulus declinet ad me. Et vecordi locuta est:
17 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
Aquæ furtivæ dulciores sunt, et panis absconditus suavior.
