Притчи 9
1 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
Wisdom hath builded her house, She hath hewn out her pillars — seven.
2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
She hath slaughtered her slaughter, She hath mingled her wine, Yea, she hath arranged her table.
3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
She hath sent forth her damsels, She crieth on the tops of the high places of the city:
4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
'Who [is] simple? let him turn aside hither.' Whoso lacketh heart: she hath said to him,
5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
'Come, eat of my bread, And drink of the wine I have mingled.
6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
Forsake ye, the simple, and live, And be happy in the way of understanding.
7 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
The instructor of a scorner Is receiving for it — shame, And a reprover of the wicked — his blemish.
8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
Reprove not a scorner, lest he hate thee, Give reproof to the wise, and he loveth thee.
9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
Give to the wise, and he is wiser still, Make known to the righteous, And he increaseth learning.
10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
The commencement of wisdom [is] the fear of Jehovah, And a knowledge of the Holy Ones [is] understanding.
11 Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
For by me do thy days multiply, And added to thee are years of life.
12 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
If thou hast been wise, thou hast been wise for thyself, And thou hast scorned — thyself bearest [it].
13 Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
A foolish woman [is] noisy, Simple, and hath not known what.
14 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
And she hath sat at the opening of her house, On a throne — the high places of the city,
15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
To call to those passing by the way, Who are going straight [on] their paths.
16 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
'Who [is] simple? let him turn aside hither.' And whoso lacketh heart — she said to him,
17 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
'Stolen waters are sweet, And hidden bread is pleasant.'
