Притчи 9
1 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
Wisdom bildide an hous to him silf; he hewide out seuene pileris,
2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
he offride his slayn sacrifices, he medlide wijn, and settide forth his table.
3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
He sente hise handmaides, that thei schulden clepe to the tour; and to the wallis of the citee.
4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
If ony man is litil; come he to me. And wisdom spak to vnwise men,
5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
Come ye, ete ye my breed; and drynke ye the wiyn, which Y haue medlid to you.
6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
Forsake ye yong childhed, and lyue ye; and go ye bi the weyes of prudence.
7 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
He that techith a scornere, doith wrong to him silf; and he that vndirnymmeth a wickid man, gendrith a wem to him silf.
8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
Nile thou vndirnyme a scornere; lest he hate thee. Vndirnyme thou a wise man; and he schal loue thee.
9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
Yyue thou occasioun to a wise man; and wisdom schal be encreessid to hym. Teche thou a iust man; and he schal haste to take.
10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
The bigynnyng of wisdom is the dreed of the Lord; and prudence is the kunnyng of seyntis.
11 Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
For thi daies schulen be multiplied bi me; and yeeris of lijf schulen be encreessid to thee.
12 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
If thou art wijs; thou schalt be to thi silf, and to thi neiyboris. Forsothe if thou art a scornere; thou aloone schalt bere yuel.
13 Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
A fonned womman, and ful of cry, and ful of vnleueful lustis, and that kan no thing outirli,
14 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
sittith in the doris of hir hous, on a seete, in an hiy place of the cite;
15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
to clepe men passinge bi the weie, and men goynge in her iournei.
16 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
Who is a litil man `of wit; bowe he to me. And sche spak to a coward,
17 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
Watris of thefte ben swettere, and breed hid is swettere.
And wiste not that giauntis ben there; and the gestis `of hir ben in the depthis of helle. Sotheli he that schal be applied, ether fastned, to hir; schal go doun to hellis. For whi he that goith awei fro hir; schal be saued. (Sheol h7585)
