Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
[Қулақ сал, ] даналиқ чақириватмамду? Йоруқлуқ сада чиқириватмамду?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
Йолларниң егиз җайлиридин, Доқмушлардин у орун алиду,
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
Шәһәргә киридиған қовуқларниң йенида, Һәр қандақ дәрваза еғизлирида у мураҗиәт қилмақта: —
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
«И мөтивәрләр, силәргә мураҗәт қилимән, Һәй, адәм балилири, садани силәр үчүн қилимән,
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
Гөдәк болғанлар, зерәкликни үгинивелиңлар, Ахмақ болғанлар, йоруқлуққа еришиңлар!
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Маңа қулақ селиңлар, Чүнки гөзәл нәрсиләрни дәп беримән, Ағзимни ечип, дурус ишларни [силәргә] йәткүзимән.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
Ейтқанлирим һәқиқәттур, Ағзим рәзилликтин нәпрәтлиниду;
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
Сөзлиримниң һәммиси һәқ, Уларда һеч қандақ һейлигәрлик яки әгитмилик йоқтур.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
Уларниң һәммиси чүшәнгәнләр үчүн ениқ, Билим алғанлар үчүн дурус-тоғридур.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Күмүчкә еришкәндин көрә, несиһәтлиримни қобул қилиңлар, Сап алтунни елиштин көрә билимни елиңлар.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
Чүнки даналиқ ләәл-яқутлардин әвзәл, Һәр қандақ әтиварлиқ нәрсәңму униңға тәң кәлмәстур.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
Мән болсам даналиқмән, Зерәклик билән биллә туримән, Истиқамәттин келип чиққан билимни аян қилимән.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
Пәрвәрдигардин әйминиш — Яманлиққа нәпрәтлиниш демәктур; Тәкәббурлуқ, мәғрурлуқ, яман йол һәм шум еғизни өч көримән.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Мәндә убдан мәслиһәтләр, пишқан һекмәт бар; Мән дегән йоруқлуқ, қудрәт мәндидур.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
Падишаһлар мән арқилиқ һөкүм сүриду, Мәнсиз һакимлар адил һөкүм чиқармас.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
Мән арқилиқла әмирләр идарә қилиду, Алийҗанаблар, йәр йүзидики барлиқ сорақчилар [тоғра] һөкүм қилиду.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
Кимки мени сөйсә, мәнму уни сөйимән, Мени тәлмүрүп издигәнләр мени тапалайду;
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Мәндә байлиқ, шөһрәт, Һәтта кониримас, көчмәс дөләт вә һәққанийәтму бар.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
Мәндин чиққан мевә алтундин, Һәтта сап алтундин қиммәтликтур, Мәндин алидиған дарамәт сап күмүчтинму үстүндур.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
Мән һәққанийәт йолиға маңимән; Адаләт йолиниң оттурисида жүримәнки,
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
Мени сөйгәнләрни әмәлий нәрсиләргә мирас қилдуримән; Уларниң ғәзнилирини толдуримән.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
Пәрвәрдигар ишлирини башлишидила, Қедимдә ясиғанлиридин бурунла, Мән униңға тәвәдурмән. Әзәлдин тартипла — муқәддәмдә, Йәр-зимин яритилмастила, Мән тикләнгәнмән.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
Чоңқур һаңлар, деңиз-океанлар апиридә болуштин авал, Мән мәйданға чиқирилғанмән; Мол су урғуп туридиған булақлар болмастинла,
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Егиз тағлар өз орунлириға қоюлмастинла, төпиликләр шәкилләнмәстинла, [Пәрвәрдигар] бепаян зимин, кәң далаларни, Аләмниң әслийдики топа-чаңлириниму техи яратмастинла, Мән мәйданға чиқирилғанмән.
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
У асманларни бена қиливатқинида, Деңиз йүзигә упуқ сизиғини сизиватқинида, Әрштә булутларни орунлаштуруп, Чоңқур деңиздики булақ-мәнбәләрни мустәһкәмләватқинида, Деңиз сулирини бекиткән даиридин ешип кәтмисун дәп пәрман чүшүриватқинида, Бепаян зиминниң һуллирини қуруватқинида, Мән у йәрдә едим;
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Шу чағда гоя уста бир һүнәрвәндәк Униң йенида турған едим, Мән һәрдайим Униң алдида шатлинаттим, мән Униң күндилик дилъарами едим;
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
Мән Униң алимидин, йәр-зиминидин шатлинип, Дуниядики инсанлардин хурсәнлик тепип жүрәттим,
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Шуңа и балилар, әнди маңа қулақ селиңлар; Чүнки йоллиримни чиң тутқанлар нәқәдәр бәхит тапар!
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Алған несиһәткә әмәл қилип, Дана болғин, уни рәт қилма.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Сөзүмгә қулақ селип, Һәркүни дәрвазилирим алдидин кәтмәй, Ишиклирим алдида мени күтидиған киши нәқәдәр бәхитликтур!
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
Кимки мени тапса һаятни тапиду, Пәрвәрдигарниң шәпқитигә несип болиду.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
Лекин маңа гуна қилған һәр ким өз җениға зиян кәлтүриду, Мени яман көргәнләр өлүмни дост тутқан болиду».
